По случай една година от създаването на блога си екипът на Първа инвестиционна банка покани най-активните му участници на чай и закуска в “Чай във фабриката“, където да хората от двете страни на барикадата да се опознаят. Оказа се, че барикада просто няма. Нещо повече – след плахото и леко неловко начало преградите съвсем паднаха и се въвлякохме в разнообразни разговори, както за банката, така и за конкуренцията и, за образование, за изкуство, за кризата… приятна неформална раздумка, която вероятно можеше да продължи цял ден. Използвах възможността обаче да похваля екипа на банката за комуникацията с клиентите, за съобразяването с техните желания и нужди и най-вече за това, че в новото електронно банкиране са адресирани голяма част от тях – нещо, което по една или друга причина не успях да направя в блога си… Естествено, типично за себе си, споделих и своите вижданията и предложения…

За съжаление обаче от присъстващите обрах визитка само от оперативно интересния Мишел (още помним какво направи по-миналото лято ). За сметка на това липсваше Ирина Марудина, която също посвети няколко от публикациите в блога си на Първа инвестиционна банка. Оставам с убеждението, че голяма част от присъстващите бяха блогъри, което си е своеобразно признание от страна на банакта за ролята им в оформяне на имиджа и пред нейните (дори потенциални) клиенти.

В този дух… надявам се, че след година отново да се видим, за да споделим впечатленията си или просто да изкараме поне толкова приятно, колкото и този път.

P.S. Мястото, междудругото, е чудесно! Малко странно ме изгледаха за чая с мляко, но свиквам… 

Popularity: 4% [?]

В настоящата си квартира се настаних преди близо три години и половина. Още в началото ми правиха впечатление сметките от по 60 лв., които чинно плащахме, при положение, че захранваме постоянно в общи линии хладилник, по някой-друг компютър и много рядко готварска печка (кулинарията не е силната ни страна – никой не е идеален ) или малка отоплителна печка (нямаше газова криза тогава, през зимата си беше жега вкъщи)… и тук-таме някоя друга лампа. Отдавах сметките на факта, че сме с еднотарифен електромер…

Този път обаче прекалиха! Обслужва ни малка гаражна фирма на име ЧЕЗ Разпределение България. След като четири месеца не съм получавал и една хартийка от тях, днес бях зарадван със сметка от 240 лв.! Звъннах, разбира се, на денонощния им телефон и установих, че всъщност сметката е за не четири, а за три месеца! Разликата е, че двата компютъра от преди вече ги няма за сметка на една електрическа духалка, която се пускаше от време на време по газовата криза. В същото време месечната сметка на шефа ми в Казанлък е около 30 лв., като ползва, както радиатор, така и инверторен климатик, телевизор (какъвто ние нямаме), лампи (каквито ние избягваме да ползваме и въпреки това от месец са с енергоспестяващи крушки)…

В резултат на разговора си с иначе любезната служителка установих следното:

• Моят електромер най-вероятно действително е по-стар и от мен самия;
• До края на 2008 г. ЧЕЗ трябваше да смени всички електромери, но не са го направили;
• До края на 2009 г. ЧЕЗ би трябвало да ми сменят електромера, но не е ясно точно кога;
• Ако искам да сменят електромера извънредно с мой, щяло да ми струва около 30 лв. (вероятно бъркам цифра, но не и порядъка);
• Ако искам да сменят електромера извънредно с техен, щяло да ми струва около 330 лв. (тук не бъркам!);
• Ако установя, че е направено погрешно отчитане, трябва да подам заявление за ново отчитане и сметката щяла да бъде коригирана;
• Ако се съмнявам в показанията на електромера, той се изпраща в лаборатория срещу ~70 лв., като междувременно той се заменя с контролен;
• Ако лабораторията установи, че електромерът не е наред, ми връщат 30 лв. и сметките три месеца назад се коригират;
• ЧЕЗ не са изпълнили решението на ДКЕВР за преустановяване на експерименталното тримесечно отчитане на тока;
• ЧЕЗ не са изпълнили и решението на ДКЕВР за поетапно въвеждане на ежемесечно отчитане до 30.01.2009.

Замислих се аз над следните нещица:

• Ако потребител установи, че нещо не е наред, ЧЕЗ възстановява единствено загубените суми;
• Ако електромерът ми се окаже дефектен, ще възстановят загубите ми три месеца назад, но по никакъв начин няма да се набутат да обезщетят своя (макар и неволен) опит да ме прекарат;
• Сметката ми за последните три месеца определено нямаше да е същата, ако ЧЕЗ си бяха свършили работата да сменят електромерите в установения им срок. Никой няма да ме обезщети за това.

Разбира се, звъннах още веднъж, за да потърся успокоение за душевните си терзания. Вместо това, в отговор получих следното:

• Това, което съм научил първия път, не било точно така, а всъщност аз съм се объркал, а не колежката!;
• Така например съм объркал, че не било задължение на ЧЕЗ да смени електромерите, а те самите си имали такъв план, който не спазили (”… защото не може изведнъж да се сменят електромерите на всички!”);
• Сумата от 30 лв. за смяна на стария с мой електромер всъщност била за узаконяване на нощната тарифа и била около 28 лв.;
• Сумата от 330 лв. направо ми се е причула. Нямало такова нещо (нищо, че първата служителка реши да направи справка и чете от листче). Пак 28 лв. за узаконяване;
• Можело да подам заявка за смяна на електромера в техен офис, така че той да бъде подменен извънредно, за което не дължа нищо. Супер, сега цяла София може да подаде такива заявки!

Последно?!?! Или всички сме лукови глави? Начело с Комисията за защита на потребителите?..

Popularity: 8% [?]

Сигурно стана седмица (макар да ми изглежда като вечност) откак централните улици в София са заринати от боклук. Малко по малко сред преливащите от боклуци контейнери се появяват и празни такива. Картинката ми напомня старите филми за Дивия запад, където по опустелите улици вятърът премята изсъхнали растения и пясък. Само че в нашия случай това са хартийки, кутийки, торбички и всякакви други остатъци, който не са успели още да полепнат по тротоарите…

Ето какво се говори официално за случилото се:

• Откак е станал кмет на София, Бойко Борисов е тръби, че е твърдо против присъствието на Румен Гайтански – Вълка (собственик на фирмите официално изкупени от офшорката “Новера” през 2007 г. – “ДИТЦ”, “Волф – 96″ и “Чистота – София”) в почистването на София;
• След проведен конкурс за концесионер в няколко района на София, за които “Новера” се грижи, Столична община избира нов концесионер в лицето на австрийската фирма Заубермахер. Засегнатите фирми обжалват решенето, което би следвало да удължи концесията за чистотата на тези райони, докато съдът се произнесе и/или се проведе нов конкурс;
• В един момент столична община започва да бави плащанията си към “Новера”. В резултат на това от компанията заявяват, че спират почистването, докато всички задължения не бъдат изчистени. Към момента на изтичане на този ултиматум Софийска община е превела едва частично тези суми;
• “Новера” прекратява едностранно почистването на столицата, като към заринатите с боклук райони е и самият център на София;
• Общината превежда значителни суми от задълженията си, но от “Новера” категорично отказват да започнат отново почистването на града;
• Почистването започва да се извършва от фирми на пряко договаряне и техни подизпълнители;
• Концесионният договор на “Новера” е прекратен с единодушно решение на Столичния общински съвет;
• Някъде мимоходом се появява предложението на столичния кмет общината да изкупи част или цялата компания “Новера” (зад която неофициално продължава да стои Румен Гайтански) с цел да се създаде общинска фирма, която да се грижи за чистотата на града;

Две неща остават неясни за мен: защо общината спира плащанията си към “Новера”, след като явно имал финансовата възможност да ги извърши, и защо “Новера” спират да чистят след изплащането на дължимите суми, след като над тях бе надвиснало прекратяването на договора? Доста уверено се прокрадва мисълта, че този път може би Румен Гайтански наистина е решил да се оттегли от бизнеса с боклука. При тази ситуация идеалният вариант е двете страни да си дадат чудесен повод за прекратяване на отношенията си, след което “Новера” да бъде изкупена от най-походящия купувач от Столична община! Как това ще се отрази на бюджета и е друг въпрос. Бойко Борисов пък ще сложи в актива си цял половин решен проблем на столицата (защото въпроса със Суходол си остава) или най-малкото ще има още някого, когото да обвини за това, че не справя със задълженията си. А и наближават избори! И това ако е случайност… Аз лично не бих направил такава услуга на някой, който до вчера ме е прецаквал.

Проблемът можеше да бъде решен още при подписването на концесионния договор, ако Софийска община бе заложила в него по-строги механизми за контрол върху събирането и извозването на боклука. Спорадичните скандали с липсата на отчетност на тези дейности само показаха, че се източват пари. Да не бяха те, това си личи и по улиците на вероятно най-мръсната столица в Европейския съюз…

Popularity: 10% [?]

Обикала’ам, обикала’ам днескаш из Facebook и киризя – група “Върнете Софийското жителство” с амен-амен три ‘иляди народ у неа. Викам от екстаз “Бааааахмааму! Мудерна таз рал’та сигурну, що да не влааам и аз у групата?! Да н’съм некой галфон та да изтърва шареното!”… И що да вида?! Ужас! Там верну културата софийска съ е събрала, а я, дет’ съм от селу, ко да праа там… И съ мафнаф!

Ще започна с това, че половинка от мен е от село Бояджик (~1400 души) , а другата – от Санкт-Петербург (~4,6 млн души). Израснал съм в Казанлък (~55 хил. души). Може да се каже, че гордея с това. Живея в София (~1.3 млн. души) от 2001 г. насам. We came to take your jobs away!!!

Относително млад човек съм и не съм особено наясно с термина “софийско жителство” (както и, убеден съм, мнозина от членовете и членките на групата). На сайта на Столична община обаче хората били така добри да обяснят, а аз – така любопитен да прочета. Попрочетох и редица мнения по темата. Някои факти:

• Приетата през 1942 г. регулация се е отнасяля само за столицата, като допълненията до 1955 г. се разпростират и върху другите по-големи градове в страната;
• Според наредбата от 1942 г. “… собственикът на свободно жилищно помещение е длъжен да го даде под наем, и то само за жилищни нужди. По-късно жилищната площ, която едно семейство може да заема, е ограничена: на двама души – една стая; на едно семейство, домакинство или на отделните им членове – не повече от едно жилище в Столична голяма община.”;
• Софийското жителство е отменено още с втория указ на Желю Желев през 1990 г., както поради несъответствие с чл.35 от Конституция на страната ни, така и поради противоречие с чл.12 ратифицирания още през 1970 г. и действащ от 1976 г. Международен пакт за гражданските и политическите права;
• През 2005 г. софиянци избират за свой кмет генерал-майор Бойко Борисов – роден в село Банкя 10 години преди да стане град и 20 години преди да стане район на София;
• През 2001 г. премиер става Симеон Сакскобургготски – син на полуавстриец и италиянка, прекарал по-голямата част от живота си в Испания. Към настоящия момент едър земевладелец;
• През 2005 г. премиер става Сергей Дмитриевич Станишев, който едва 9 години по-рано става български гражданин.
  

Що се отнася до въпросната Facebook група, нейната идеология може да се синтезира в следните няколко твърдения:

1. Българското население се дели на Софиянци и селяни;
2. Софиянец е всеки, който се е родил в София и/или мама и/или татко;
3. Селянин е всеки, който не отговаря на условията в т.2 и/или говори меко;
4. Селянин и селяндур е едно и също;
5. Селяните са виновни!
6. Софийското жителство ще изчисти София от селяните (да се чете “селяндурите”);

Смятам, че доста от хората в групата (включително и създателите и) не са особено наясно с част от изложените по-горе факти около софийското жителство (а междудругото и с правилната капитализация на думичките в името на групата). Някакси предполагам, че голяма част от тези близо 3 хил. души не биха останали очаровани от идеята да делят жилището си с още едно семейство. Вероятно не биха се радвали особено, ако сходни ограничения имаше за препичащите им се по родното ни черноморие дупетата. Всъщност относително малко са тези, които идват в София, за да си почиват – на дали идват и заради особения (особено в последно време) колорит на града, забележителната му архитектура или впечатляващите му паметници на културата (като този пред НДК). Прииждаме, защото обстоятелствата ни притискат да го правим… Аз лично ще се махна веднага, щом намеря място, където трудът ми ще бъде също толкова полезен и оценен, колкото и тук. Ако се върне софийското жителство, първо ще трябва да отлети кметът…

Обиден съм отрицателното отношение към всичко селско, а в следващия момент това селското, си го слагат в устата. И това от хора, които село са виждали само на картинка или през прозореца на кола/автобус. Разликата е, че там трудът дава малко повече плодове от безцелно помпане във фитнеса. Нещо повече: надписът “типичен софийски пенсионер” обикновено стои до картинка на хленчещ за лекарства старец или втурнала се в час пик към другия край на града баба, защото там доматите излизали с 15 ст. по-евтини. Само в софийския градски транспорт може да се видят и пенсионери кръстосали бастуни за последното свободно място в автобуса! От другата страна стои образът на “типично селско бабе” седящо на дървената пейка пред къщата си, прегърбена от къртовския труд и въпреки това усмихващата се. Мъжът и пък до последно пъпли по нивите или из градината. Истината е, че точно там, където животът е най-тежък, мрънкат най-малко. В този дух е и една застаряваща вече публикация – “Селянин или селяндур“.

София е мръсна, защото селяндурите са навсякъде. Обикалял съм доста и летяща от терасата торба с боклук съм виждал само в София (не само в Студентски град, тихишна!) и в единствения блок в циганската махала в Казанлък. София е претъпкана и задръстена, защото никой не задължи навреме нови постройки да се градят с подземни паркинги и с достатъчно за разширяване на улиците отстояние. Никой не отучи хората от принципа “на всекиму – автомобил”. Аз се предвижвам пеш или с обществен транспорт. И дупча билет! Винаги! Наемите ни (на нас – от селяците) влизат в държавния бюджет под формата на данъци. Една фискалната децентрализация би вкарала тези пари в общинския бюджет. Междудругото, жилищата под наем ни ги дават същите тези, които се оплакват от пренаселението на София! Взимаме работата на тези софиянци, от които я вършим по-качествено и/или по-евтино. В този смисъл пазарът на труда не е много по-различен от пазара на домати. За последния попитайте баба си. Нашите работодатели от дълбоко столичен произход нямат проблем с това. Кореняк-софиянците в чужбина – също. МЬекият говор е мерило за културата на човек, също толкова, колкото френски ударения, изисканото “л”, липсата на единствено число за първо лице и абсурдните замени на “я” с “е”! “Витошка” и “Раковска” са имена, които почти всеки софиянец използва. Дупките по улиците не ви ги копаем ние, а тези на метрото ги копаят японци. Вълнуваме се в трамвай, защото е като машина на времето. Неправилно паркираните коли са предимно със софийски регистрации (мен ме е страх да карам в София). Илиенци е пазар, на който никой софиянец не е ходил, но облича с парцалки всяка пикла в sofianci.com.

Абсурдно е, че за повторно въвеждане на софийско жителство се обявяват хора, на които това някак не приляга. Някои от тях са от квартали, които стават такива далеч след 1942 г. (напр. Слатина). На други пък някои от родителите произхождат от съвсем други краища на България, та даже на света. Едни такива, които попълват бройки в градовете на чужди държави (и са безкрайно несъгласни с ограниченията, които тези държави им поставят). Техни приятели и гаджета… Лицемерие ли е, че част от тези хора дружат с мен, или какво?!

Казвам се Валери и вратата в офиса си самопринтерно надписах с “Валери е тъпа селска пръчка!”. И съм горд с това!

P.S. Приготвих и списък с въпросните групи, та да е по-лесно на подражателите им да се ориентират. Някои от дискусиите в тях наистина трябва да бъдат систематизирани, редактирани и издадени в четиримилионен тираж на луксозна тоалетна хартия и да се превърнат в настолно четиво на всеки от нас – селяните:

• Върнете Софийското жителство – Като си избягал от село, не значи, че и то е избягало от теб! ;
• ВЪРНЕТЕ СОФИЙСКОТО ЖИТЕЛСТВО – ВСИЧКИ ГОСТИ НА СТОЛИЦАТА ДА СИ ОТИДАТ!!!! ВЕЧЕ НЯМА МЯСТО И ЗА НАС !!!!;
• ЗА Софийското гражданство – Помните ли времето, когато софиянци стигаха до работните си места преди края на работния ден, помните ли как не трябваше да тръгвате 3 часа по-рано, за да стигнете навреме на място, намиращо се на 5 пресечки от вас, помните ли как изглеждаше площадката, на която сте си играли от най-ранна възраст, а сега на нейно място е построен нов-новеникък блок и то точно под прозореца ви, а помните ли как някога в среднощните часове София притихваше и не се чуваше шум от автомобилни спирачки 24 часа в денонощието? А липсва ли ви това време?
  Ако е така, значи сте от този тип софиянци, които събота и неделя не си ходят по родните места, избесняват от факта, че има безумно много коли в София, не искат тя да се превръща в мегаполис, не искат да изгубят и последното стръкче зелена трева, последното дърво или храстче в квартала си, не искат да престанат да обичат родния си град, само защото има толкова много хора, които са недоволни и комплексирани само поради простата причина, че не са родени в София.
  Ако смятате, че София трябва да стане такава, каквато беше, и да принадлежи само на тези, които са родени в нея, прекарали са живота си тук и смятат да умрат тук, то тогава се присъединете към групата „ЗА Софийското гражданство”.
  Група само за Софиянци!;
• Спрете да тъпчете София, гадни селтаци, върнете се там откадето идвате! – Като си избягал от село, не значи, че и то е избягало от теб!
  Хубаво решение е било Софийското жителство!;

P.P.S. Забелязах, че в една от групите се радват страшно много на плъзналата във vbox7.com извадка от “Малък коментар” по bTV на тема “Какво е селянин?”. Докато родителите учат децата си на подобни глупости, последните ще продължават да си мислят, че сиренето  расте по дърветата (буквално!).

Popularity: 12% [?]

This post is something like a reminder to myself. It is something I’ve found in several blog posts in the Internet but I’d like to share it as well…

Some time ago I decided to do my development in virtual machines so I could easily reinstall my boxes and/or migrate my work to another PC. I’ve tried different solutions and I decided to use Microsoft Virtual PC 2007. Unfortunately I’ve always had problems with the guest operating system being not as responsive as expected when hosted on my laptops. At first I thought it was my laptop configuration (HP Compaq nc6320) but after I bought a new one (HP Compaq 8510w) nothing changed compared to my old one. It seemed like some power management issue (it was like the processor was downclocking although the virtual machine was active) but playing with the Power Options didn’t help. My simple (but really ugly) workaround was to keep the processors busy by running some BOINC projects.

I was almost right. As pointed out in Ben Armstrong’s blog HP laptops seem to be one of those that “stop their system timers when entering low power modes” which effectively downclocks the virtual machine’s CPU – this could be easily seen with tool like CPU-Z. In this case the (temporary?) solution is to enable an idle thread of the Virtual PC process to keep the processor busy by doing some useless for the society tasks and drains your battery… In fact the solution (described in details below) is better than BOINC because Virtual PC is a single CPU process and the idle thread occupies exactly the same CPU. When using BOINC on a multi-processor (or multi-core) system however you have two options: 1. launch it on one CPU and pray it will run on the same CPU/core Virtual PC does; or 2. launch it on all available CPUs/cores and pray for  battery life. So the more environment-friendly solution is:

1. Stop all running virtual machines and the Virtual PC Console;
2. Locate and open your Virtual PC’s Options.xml (usually in “%AppData%\Microsoft\Virtual PC\Options.xml“) with a text/XML editor of your choice;
3. Find the last “</virtual_network>” tag and add the following section (if missing) after it:
   <virtual_machines>
   <enable_idle_thread type=”boolean”>true</enable_idle_thread>
   </virtual_machines>
4. Save and close the file. Launch a virtual machine.
5. Your laptop’s fans shoud launch automatically.

I wonder if HP intend to fix this behaviour in some future BIOS updates…

Popularity: 31% [?]

In a post about the 2.0 firmware jailbreak/unlock five months ago I mentioned the website of the “iPhone Linux” project – http://www.iphonelinux.org/. Fortunately the project advances to its goals and yesterday they announced the availability of its first release. Actually it consists of Open iBoot (the boot manager used to switch between the original iPhone OS and iPhone Linux) and the iPhone Linux installation package. In their blog post you can also find links to a demo video and short instructions on installing it. Have in mind that the binaries needed for the installation are built for Linux and are (still?) not available for other operating systems which means you’ll have to do the iPhone Linux installation only within an already installed Linux on your computer or using a (Ubuntu 8.10) Live CD.

The process is not that sophisticated but requires some knowledge. It is not newbie friendly. The iPhone Linux is not newbie friendly either. It is just a working kernel with a busybox distribution. Only some core drivers are ported but you don’t have at the moment any touchscreen, sound, wireless, GSM and accelerometer support. You’re only stuck to a USB Serial Console and all you can do is start writing drivers and applications… Have fun!

Popularity: 25% [?]

Датата е 31 октомври 2008. Изминаха пет месеца от фал-старта на FlexCube в Първа инвестиционна банка. За ужас на всички параноици, които изтеглиха депозитите си, банката не е тръгнала да фалира, а от днес е факт и обновената система за електронно банкиране. Радвам се, че екипът на ПИБ изтърпя всички критики (а понякога направо псувни) и се е постарал да вземе предвид конструктивната част от тях и да ги вкара в настоящата система. За първи път с удоволствие отварям електронното банкиране с изключен скипт за GreaseMonkey. Извърших и няколкото елементарни операции, които обикновено изцяло задоволяват нуждите ми, и определено останах доволен от свършеното. Екипът, който е изкарал последните няколко месеца рамо до рамо с индийчетата, си е свършил чудесно работата, а подобренията са направо очеизвадни:

• Първобитният дизайн е подменен с къде-къде по-приятен такъв. Семпъл, изчистен и все пак професионално изглеждащ. Слава Богу не прилича на този FlexCube, с който работят служители по клоновете, както на ПИБ, така и на други банки;
• Телефонът за поддръжка на виртуалния клон е поставен на видно място;
• Екипът явно е наблегнал и на превода на сайта, който на места не беше завършен;
• Електронното банкиране вече не се отваря в допълнителен прозорец, който единствено да запълва taskbar. С каква идея въобще беше направено това – никаква идея;
• Смяната на език е преместена в combo box в горната част на екрана, вместо на първа страница, която в момента е “Салда по сметки”;
• При извършване на преводи много от непотребните или неясни полета липсват, с което най-малкото се спестява ужаса на потребителите, когато видят целия този чаршаф. Не че и сега няма незадължителни полета, но са значително по-малко на места (макар че би било удачно да се визуализират при натискане на връзка от типа “Искам да попълвам още!”);
• Няма го абсурдното потвърждение на трансакция с двойно въвеждане на паролата за вход в системата. Не знам на кого му беше хрумнал този абсурд.

Естествено, не липсват и забележки:

• AJAX технологиите продължават да са табу за сайта. Избирам/попълвам съдържанието на поле и с tab се засилвам към следващото. Междувременно цялата страница се презарежда (през да има индикация, че смята да направи нещо подобно) и попълненото в следващото поле отива на вятъра (особено при характерни понякога забавяния на това презареждане);
• В същото време с толкова JavaScript е практически невъзможно да отворя два различни екрана (например извлеченията по две сметки) в два различни прозореца, за да направя нормално сравнение. Работата в един прозорец може би е удачна на каса, но тук – определено не;
• Сайтът продължава постоянно да иска потвърждение на сертификата (поне при Mozilla Firefox). Предполагам, че това се дължи на факта, че заявките се обслужват от няколко сървъра. Но все пак си е страшно дразнещо;
• При някои от връзките в горната част има проблем с кодирането и излизат на маймуница. Едната е връзката “Изход”, а другата – Бог знае какво;
• Информация за минимална погасителна вноска и крайни срокове за тях от картов отдел като че ли не постъпва в това електронно банкиране. Или поне аз не знам къде да я намеря;
• Вероятно главното меню “Плащания” трябва да се разбие на по-малки такива от типа “Превод”, “Платежно нареждане”, “Преводно нареждане”;
• В “Шаблон за копиране”: Предполагам, че повечето потребители нямаме невъобразимо множество от шаблони и извеждането им в (странициран) списъл би било по-удачно от търсене на самия шаблон;
• В екрана “Салда по сметки”: Клонът на сметката не ме захранва с никаква допълнителна информация, но за сметка на това заема място. Ако валутата на сумата стоеше зад самата сума, а не пред нея би направило сумите значително по-забележими;
• В екрана “Извлечение по сметка”: Има логика стойностите попълнени по подразбиране да бъдат по-разумни, а не такива, които потребителят ще променя при всяка справка.  Датите например не са попълнени, макар да е напълно нормално крайната дата да е попълнена с текущата, началната – с някаква разумна (примерно седмица назад). Би било чудесно, ако по подразбиране се показват поне от 20 трансакции. Сортиране по дата във възходящ ред при ограничение на броя на трансакциите също е практически неизползваемо;
• В екрана “Услуги” -> “Масово плащане”: Mozilla Firefox се оплаква от самоподписан сертификат за сървъра mp.fibank.bg. Друг е въпросът, че този сървър явно няма много общо със системата за електронно банкиране.

Със сигурност не съм изчерпателен, както със забелязаните нововъведения, така и с необходимите/препоръчителните корекции в електронното банкиране, но искрено ще се радвам, ако екипът на банката продължи с подобряването на системата за електронно банкиране, защото за много хора то се оказа решаващо за напускането на банката. Приветствам също така и идеята за създаването на корпоративния блог, макар да си мисля напоследък, че един добре модериран форум би бил по-полезна форма за комуникация и най-вече справка за задавани вече въпроси получили своя отговор.

Честит Halloween!

UPDATE: Ирина също е писала по темата.

UPDATE #2: От Първа инвестиционна банка като че ли реагират много бързо този път адресирайки забележките на потребителите – има движение по сайта.

Popularity: 28% [?]

One of the servers co-located at Online Bulgaria that I used to take care of was a relatively old IBM @Server xSeries 360 (machine type 8686-1RX, specification). Unfortunately after a series of hardware issues it completely crashed. I informed the owner of the server and what he told me was: “Oh, I expected that. Just give it away to the hosting company!”. My reaction was something like: “What?! Are you nuts?! It’s a computer – a human being! And you are just going to give it away?! No way!”. So I took it and brought it to our office for inspection. It was not an easy task as it weights about 32 kg but I somehow did it.

There are some things that really impressed me in that machine. Yeah, maybe all that stuff is normal for a server but I’m really not into this business so… In the first place it was the configuration itself – four Xeon processors, three hot-swap hard drives, three hot-swap power supplies, six hot-swap fans, individual VRMs for each processor and the memory board… and the best one – IBM Remote Supervisor Adapter. This fabulous device is like a mini-computer plugged in a special slot on the board and it integrates completely with the server – gives you a web- or telnet-based interface for complete machine maintenance (accessing the keyboard and the display, (re)booting, upgrading firmwares, various sensor information, watchdogs, e-mail notifications…). VNC/telnet access the physical console is a “dream come true”!

Unfortunately this incredible seems out of support – a device with this machine type and serial number does not exist in IBM’s database (weird, huh?). And it seems the motherboard is blown out – Icaci and I spent almost a whole afternoon in disassembling various parts and just refuses to boot – no beeps, no LEDs blinking. Completely dead! I was told IBM’s original motherboard for such machines cost at least $1′000 which is a price I would not afford even for this peace of hardware. I found cheap machines of this type in the Internet but buying one would cost me incredible transportation fees (remember the 32 kg weight? ).

So any idea on where a spare motherboard could be found for a reasonable price? I’m giving away a few beers for useful information on that…

Popularity: 29% [?]

I am quite busy lately and there are really lots of things to share but I just don’t have the time to. However DevReach 2008 is worth paying the attention. The most of the sessions were fascinating and the speakers were awesome! We really did have loads of fun and it seems all those foreign speakers enjoyed their stay in Bulgaria. I am actually looking forward to seeing them at the upcoming conferences!

I was impressed by Julie Lerman’s presentations on The ADO.NET Entity Framework so you should (I mean should) stay tuned for the upcoming books on that topic as it is something really great you get for free. It is actively being developed and opened for any suggestions. You can find many resources on the topic at LearnEntityFramework.com as well as in the literature that is about to be released in the next few months.

Another speaker who pinned my attention was Miguel Castro. Windows Communication Foundation is here to stay and Miguel made that obvious. I’m about to look into how to workaround the problems we have with using WCF and replace .NET Remoting. Miguel also presented us some tips & tricks about using HTTP handlers in our ASP.NET applications to secure our file downloads. Sadly his sense of humor is not recognized the States but we really enjoyed it. We all enjoyed Lilly too but that’s another topic…

A software that I’m looking forward to see is Telerik OpenAccess ORM presented by Jan Blessenohl. Although I’m not the biggest fan of the company that actually organized DevReach 2008, it seems that OpenAccess is something that will come in handy as a replace of my own ORM library that I really hate using. I was able to take of Jan’s time to answer the whole bunch of questions I had prepared during the session and it seems custom serialization for individual object properties is the only thing that will keep me away from incorporating OpenAccess in our products. I’m personally looking with great curiosity at its launch date somewhere in the beginning of November.

Carl Franklin was also there with some great presentations. Although I was not that impressed by the simple program you can chat with, I was stunned by the idea to manipulate MIDI devices (over the wire) using .NET applications. No! I was stunned by the fact I hadn’t played with writing such code as I already have a digital piano with a MIDI interface. However I promise I’ll create a program for writing C# code using a MIDI keyboard as soon as I have the time to!

There are also so remarks that would like to mention as I intentionally entitled this post “DevReach v0.8″ (instead of 2008 or ‘08). There are a few things that need to be done in order to get to a stable 1.0 release. Nevertheless I guess the feedback from the attendees will point the guys who organized this awesome event to the problems they have to solve in order to make it perfect.

1. The venue. Unfortunately it is a lesson that was not learnt. The Inter Expo Center is too far from (the center of) the city and with almost no public transportation available (incl. taxies). It really makes some sense to rent a bus for the attendees from the center (with a few stops in between) or at the least call a few taxies at the end of the conference.
2. The venue again. Some of the halls were really, really small. The idea for real-time streaming of the presentations in another hall is good but no one really likes to be away from the event without the ability to take part in it (e.g. asking questions).
3. The catering. It gets worse with every single conference I visit. Yeah, the catering at Microsoft Days 2007 definitely holds the record as had to go to McDonald’s in order to get some “lunch” as there was just no food left when we made it out of the presentation. But this one was really awful – we had to eat all of that cold and not tasty at all crap for whole two days and I would gladly trade my lunch for a cheeseburger… Oh, no onions? Not an option. I was really considering ordering something from the nearest (1-2 km) restaurant. The guys from the catering company sometimes left their place leaving us doing ourselves coffee and tea with broken machines.
4. The registration took some time too. We were at a developers’ conferences after all and it was kind of funny to see a single girl look up our names in a printed list on her table instead of having 2-3 girls with computers in front of them. So… the opening session and the first presentation started a bit late. I hope we haven’t missed something.
5. The wireless Internet access was a bit unstable and the bandwidth was low. That almost killed one of the coolest presentations of Carl Franklin.

So… that’s it!

Popularity: 32% [?]

The iPhone community reacts pretty fast. Just a few hours after iPhone Dev Team released their Pwnage Tool 2.0 a torrent with a modified firmware was published and an option for jailbreaking iPhones with 1.2.0 firmware is now available for Windows users. I personally couldn’t wait until tomorrow so I gave the method a try. I’ve successfully upgraded from 1.1.4 to 1.2.0 version of the firmware. Here are the steps I followed:

Disclaimer

• A method that worked for my iPhone follows;
• This method may not work for your iPhone;
• If you want to do it do it at your own risk;
• A successful outcome is not guaranteed;

Prerequisities:

• Download the 1.1.4 firmware from Apple’s website;
• Download the 1.2.0 custom firmware from The Pirate Bay;
• Download and install WinPWN 1.0 from their website;
• Download and install iTunes 7.7 from Apple’s website;

Make Sure the iPhone is Pwned:

• Launch WinPWN;
• Click the “Browse .ipsw” button and choose the vanilla 1.1.4 downloaded from Apple’s website;
• Click the “iPwner” button to proceed:
• It automatically puts your iPhone in Recovery Mode. If it fails:
  • Try disconnecting and connecting the iPhone;
  • Put your iPhone in Recovery Mode manually:
    • Turn your iPhone off;
    • Hold both the “Sleep/Wake” and “Home” buttons for 20-30 seconds until a yellow triangle appears;
• A message informing that you iPhone is being Pwned should appear;
• A message “Your iPhone is being pwnd. Please wait for reboot.” should appear;

Make Sure the iPhone is Neutered:

• Launch the “Installer” application on your iPhone;
• Install the “BootNeuter” package (available from iClarified source);
• Launch the “BootNeuter” application;
• Select a Bootloader Version (I choose 4.6);
• Enable “Neuter”, “FakeBlank” and “Unlock” options;
• Click “Flash” and “Flash It!”;
• Wait until your Bootloader and Baseband are flashed;

Optionally Put Your iPhone in DFU Mode

• Turn off your iPhone;
• Hold the “Sleep/Wake” and “Home” simultaneously for 10 seconds;
• Release the “Sleep/Wake” and while still holding the “Home” button until the device is detected;
• Wait until iTunes is launched (if not already);
• A message is displayed “iTunes has detected an iPhone in recovery mode…”;
• Click “OK”;

Restore Your iPhone

• Go to your iPhone in iTunes (if not there already);
• While holding the Shift key of your keyboard, click the “Restore” button;
• Pick the custom 1.2.0 firmware you have downloaded;
• Click “OK”;
• Wait until your iPhone is restored;
• After your iPhone is rebooted:
  • BootNeuter starts automatically and flashes your baseband;
  • Your iPhone reboots again;

Troubleshooting

• In case an error 160x occurs during the restore process try the guidelines in Apple’s Knowledge Base;
• If you’re experiencing problems restoring in DFU Mode:
  • Get back to Normal Mode (by holding the “Sleep/Wake” and “Home” buttons simultaneously for some time);
  • Try restoring in Normal Mode;
• In case your iPhone gets bricked try downgrading to 1.1.4;

Have fun!

Popularity: 67% [?]