Срам и позор… за първи път от две години насам влязох в театър. Тогава гледах “Вик за любов”, от която постановка не бях особено очарован. Тази вечер обаче нещата не стояха така. На сцената на Сатиричния театър се игра “Още веднъж отзад” (“Noises Off“) от Майкъл Фрейн. Зад иначе двусмисленото заглавие се крие страхотна комедия на представление в представлението. Всичко се случва в театър, в който сякаш всеки е прегърнал своята собствена лудост. Първото действие се развива на сцената на този театър – една невъзможна генерална репетиция на сякаш обречена постановка. След антракта пък публиката застава зад кулисите на това представление, където абсурдните характери се преплитат с необикновени съвпадения и сценарий с аромат на сардини. Хуморът в тази пиеса не се препоръчва на лица с болки корема. :)
Valery's Mlog
Mindlog of a FreakОще веднъж отзад
Вик за любов
Бях на театър днес. Не помня от кога не съм го правил. Доста отдавна. Не броя аматьорските изпълнения на абитюрентите в ПМГ “Никола Обрешков” в Казанлък.
“Вик за любов” (“Un grand cri d’amour”) е пиеса на Жозиан Баласко. В този случай постановката е на Велко Кънев. Не мога да отрека, че беше забавно. Особено добре дойде като за край на работната седмица. Смяхме се с глас, а и се бяха постарали добре да локализират диалозите. На места обаче си личеше. Самият сценарий обаче, въпреки артистичното изпълнение, си беше скучен – нищо особено или пък кой-знае колко поучително. Бих казал банално. Всъщност става въпрос за разделена двойка артисти, режисьор и импресарио, които се опитват заедно да реализират представление. Непоносимостта между двамата бивши съпрузи обаче произвежда редица забавни ситуации. Краят обаче е твърде обикновен…
И не си заслужава чак 6 лв..