Valery's Mlog

Mindlog of a Freak

Archive for the ‘Travelog’ Category

June 21st, 2012 by Valery Dachev

Eindhoven at Night

(NOTE: I am really sorry that this story turned out that long… but it could have been even worse! :P Happy reading!)

I was watching out the train window, focused on infinity © and I was still thinking about the excitement of the football game we were watching just an hour earlier at Mick O’Connell’s Irish pub in Utrecht. Even though I am not a football fan, I liked the experience so much that I was considering leaving the Dutch flag painted on my cheek until I get to Bulgaria at noon.

Wed, 13 Jun 2012, 23:59

Fortunately, the train arrived on Eindhoven Central Station right on time. I just had to go to the bus and spend a long and boring night on the airport – it wasn’t worth the risk of missing my flight in the morning. I was in a rush but I still couldn’t find a way to buy a ticket from the ticket machines on the station, neither from the desks which seemed to be closed. The ticket machine on the bus accepted coins only, so I asked the driver for help:

– Is there anywhere I can buy a tickets, because I have no coins.
– Unfortunately, I don’t have either. You have to go and change your money somewhere.
– I see… When does the next bus to the airport come?
– In the morning. The airport is closed during the night anyway.

Read the rest of this entry »

February 3rd, 2012 by Valery Dachev

Couchsurfing in Istanbul (part 2)

(03.2.2012: I know the events took place more than two years ago and I also know I should have turned this draft into a post back then… but still I’d better do that later than never.)


We overslept and missed the boat trip we planned for the morning so we went the meeting in Fatih where lots of landmarks of Istanbul and former Constantinopole are located. Finding a place to park in this district is a difficult task during holidays so we did it in Karaköy and crossed the Galata bridge walking. On the top of this two-level bridge you could see a huge number of fishermen waiting for their catch to get bored of the muddy water and take a trip to someone’s plate in a nearby restaurant. However we were in a hurry so I ate something as simple as “balık ekmek” (bread with fish) right on the street. :)

We climbed the road to Ayasofiya and Topcapı Sarayı but we couldn’t actually see much as you could spend a whole day in the castle… and we had about half an hour. People were waiting for us in a cafe nearby. As soon as we got together we visited Sultanahmet Cami. Although it is known as The Blue Mosque it doesn’t seem blue at all but it was definitely impressive! We took some photos and went on. Near Mehmet Akif Ersoy park we saw a band of about 20 people playing an Ottoman military march everybody seemed to know. After visiting the famous Kapalıçarşı and buying souvenirs and (of course) Turkish delight we crossed Galata bridge again to get back to Karaköy. In caffeehouses around you could see people smoking nargile, drinking tea and playing traditional games like Tavla and Okey almost on the street. It’s their way to relax during holidays and we gave it a try. It works!

Read the rest of this entry »

October 31st, 2009 by Valery Dachev

Couchsurfing in Istanbul (part 1)

This post turned out to be too long so I splitted it into two parts. I am sorry for being late with it and I hope those who insisted on it will excuse me! :)


A month ago a friend of mine – Hristo called me with an offer which sounded like this:

– Hey! What about couchsurfing in Istanbul at the first meeting of “Turkish and Bulgarian Friends” group?

You see… I had an idea about what couchsurfing was (or at least I thought so) and I was not very keen on it. We live in a dangerous world after all and sleepovers at the home of someone I didn’t know sounded a bit risky to me. I generally prefer not doing anything to taking any risks but this time I decided to do something against my nature. So I agreed… but I bought myself a sleeping bag just in case. :)

Read the rest of this entry »

August 14th, 2009 by Valery Dachev

Деветашка пещера

От разходката си из Крушунските водопади се възстановихме относително бързо. Следващата спирка в маршрута ни беше Деветашката пещера, към която отлепихме в увеличен състав – агитката пристигаща от София. Трябва да призная, че не си направих труда да  погледна от къде ни предстои да минаваме и разчитах изцяло на по-ориентирани от мен хора. Останах изненадан, че двете забележителности се намират на по-малко от 20 км… И, като казвам “забележителности”, става въпрос за нещо наистина внушително!

Read the rest of this entry »

August 13th, 2009 by Valery Dachev

Маарата (Крушунските водопади)

Познавам хора, за които природата е нещо, от което са се отделили много назад в еволюцията си – такива, които я асоциират с “бубите” (за русенци – става въпрос за буболечки, животинки и въобще всякакви малки гадинки), с невъзможността да се ходи на токчета или чехлички, с нехигиеничността на палатките и спалните чували, с липсата на цивилизация и с онзи клон от еволюционното развитие, склонен да се примири с всичко това.

За гореспоменатите невероятните ми моменти в края на изминалия уийкенд вероятно ще останат неразбрани. Състават  на тумбата от 20 души се уточняваше до късните часове на събота с много звънене по телефона, разходки по масите на съседното кафе и тем подобни. Маршрутът на три от автомобилите беше известен седмица по-рано – Казанлък, Шипченски проход, Габрово, Маарата (Крушунските водопади), Деветашката пещера (до Деветаки), Орешак, Беклемето и обратно в Казанлък. Последният автомобил с население тръгна от София по друг маршрут – София, Маарата, Деветашката пещера, Орешак, Ябланица и обратно към София.

Read the rest of this entry »

June 20th, 2008 by Valery Dachev

Друг живот

(Отново пиша с известно закъснение, но това не е нищо ново, нито пък фатално. Не става въпрос толкова за почивката, която си ударихме с няколко колеги в края на миналата седмица, колкото за това, което тези дни запечатаха. Затова само накратко ще спомена какво представляваше пътуването и ще подкарам по същество нещата, които ми направиха по-сериозно впечатление. Отидох без лаптопа си!)


Малко преди края на работния ден в четвъртък отлепихме от София в посока “след голфаджиите”, Дупница, Благоевград, Симитли, Банско, Добринище… за да се доберем до къщата на Тони в Лещен – малко почти обезлюдено селце в южните Родопи. В петък сутринта пък се надигнахме с една от колите и прелетяхме покрай Гоце Делчев през ГКПП “Илинден”, за да се озовем на гръцка територия – Kato Nevrokopi, Drama, Doxato, Lydia, Stavros, за да си изкараме един чудесен ден в Kavala. Почти целия съботен ден пък изкарахме на минералните басейни до Огняново, а остатъка му – в почивка и кратка разходка из Лещен. Преди да си тръгнем пък в неделя отскочихме до Ковачевица през Горно дряново… и обратно към София.
Read the rest of this entry »

December 17th, 2007 by Valery Dachev

На гости на Благоевград

Четири години увещаване бяха необходими на Саша, за да се наканя да ида на гости. :) Е, не е беше в Сандански, както гласеше първоначалният план, но пък бе Благоевград. Бързам да кажа, че градът е страхотен. Може би не градът, но духът, хора там.

Споменах някоя друга публикация назад, че съм карък. Петък беше точно един от тези дни. Като начало, разбрах че събота е работен ден. Омизерствах якето си с кафе, което после се опитах да изпера и подсуша с ютия. Резултатът все още личи върху ръкава ми и то много добре. Ядосах се и седнах да се успокоя на компютъра с кутия натурален сок касис в ръка. Самият касис успя да се озове върху панталона, с който смятах да тръгна. Той пък още се накисва в някаква кофа. Планът да отида на даскало съвсем пропадна и вместо това се юрнах да търся дънки/панталони по магазините. Естествено, от тези, които ми харесваха, номерация нямаше, а навън си беше клинч. Хванах Грейвър и се затикахме по улиците. Намерих някакви дънки и “поляхме” случая с едно KFC.
Read the rest of this entry »

August 13th, 2007 by Valery Dachev

Екопътека “Бяла река”

В продължение на две от общо четирите години, в които се познаваме с Катя, планираме да отскочим до екопътеката “Бяла река”. Направихме го вчера преди обед. Тръгнахме в 9:30 от Казанлък и не след дълго пристигнахме в Калофер. Направихме едно бързо кафе на центъра, заредихме с две бутилки минерална вода и подпитахме един от продавачите на плодове зеленчуци там как да стигнем до екопътеката. Горе-долу ни ориентира. Нагоре от центъра и преди спирката вдясно и после вляво на разклона и на следващия разклон пак вляво. Естествено, обърках пътя, но поправих грешката. Отвореният ми по голфаджийски прозорец мина покрай някаква жена, която се провикна че купува стари акумулатори. Дори да беше стар акумулатора на колата (а той май е най-новото нещо в нея), дали щях да го сваля и да и го продам? :) Хората не мислят с главата си…

То и аз не мисля много-много с главата си. Тръгнахме по път, по който се редуваха хилядолетни парчета асфалт и прорязани в пясъка от стичащите се води улеи. Беше някакъв ужас, а не знам дали аз бях по-нервен слизайки надолу или колата. Спряхме да подпитаме някакъв тип, който вървеше покрай пътя. Предложи ни да го качим, а той – да ни покаже пътя, защото бил в същата посока. Съжалих малко, че се съгласих – отдавна не бях срещал толкова вмирисан на алкохол и добитък човек. Слава Богу, забра ароматите си със себе си, когато слизаше. Но преди това определено ни направи весело – обясняваше как никой не спирал да го вземе, защото им приличал на затворник с новата си къса прическа и пиянска походка. Нея вечер бил варил ракия и леко се понаквасил… ама тая година ракията малко, щото трябвало да помага на бащата. А пък той иначе бил животновъд (мерси, не бях забелязал). След това пък, ни в клин, ни в ръкав ме пита дали съм от хеви метълите или от другите? Неучтиво му отговорих с въпрос защо си е помислил, че съм метъл, но и той не отговори. Заобяснява как хеви метълите вдигали много шум и му правили проблем. Премълчах си. А и в колата (учудващо) вървеше радио… примерно “Фокус”. В един момент неприятните шикани измежду дупките и камънаците по пътя приключиха и някъде там оставихме човека. Предложи на връщане, ако го видим, да спрем, а той щял да ни почерпи с ракия. “Не, мерси, с колата съм.” (Очевидно!) Помоли ме да се извиня на девойката от негово име, което е странно, имайки предвид, че девойката си беше точно там. Продължихме по асфалтовия път, за да стигнем до сграда с висок стобор. Направих грешка, че не обърнах внимание какво е. Останах с впечатление, че е по-скоро гостилница, хотел.. но със сигурност не и манастира, за който говориха всички по пътя.

Оставихме колата при останалите автомобили и продължихме пеша. Първото нещо, което прави впечатление, е че мястото е божествено красиво! Второто е безкрайно чистият въздух. Екопътеката е направена невероятно и явно с такъв див ентусиазъм… А тя самата представлява в голямата си част дървен парапет и, където се налага, мостчета и стъпала, които криволичат из парка – сред гората, около самата Бяла река, над водопадите, по скалите… Тук-таме има пейки с места за почивка, както и интересно направени табла показващи различните дървета, билки, животни и т.н.. На моменти се открива толкова божествена гледка, че ме доядява, че нямам по-читав фотоапарат от телефона си, за да снимам това. А, за да бъде хубава една снимка, трябва да е толкова панорамна, колкото малко фотоапарати могат да я направят. Водата в Бялата река е толкова бистра и хладка, че на човек му идва да цамбурне в нея, особено след цялата умора от разходката. Намерихме и няколко по-дълбоки места в нея (примерно някъде до гъдите ми), но този път не се престраших…

Не липсваха и глупости, естествено. Наложи ми се да се докарам като поляк (това е думата ми за човек, който работи на полето :)) покрай бутилката вода, която Катя изля върху мен. Нищо – аз си я бях заслужил. А и тя си заслужи тази, която излях върху нея. Мислихме да поискаме вода от останалите туристи, но нямаше да ни гледат особено радостно, ако бяха установили, че не ни трябва за пиене.

Въпреки, че си изкарвахме весело, трябваше да побързаме. Времето беше малко колебливо, а ни чакаше път нагоре, който не съм сигурен, че колата щеше да може да измине на газ, ако беше заваляло. И някъде в ранния следобед вече пътувахме към Казанлък. Малко по-късно свалих и снимките, част от които съм сложил в раздела “В Картинки”. Учудващо мястото в телефона ми стигна, но следващия път, какъвто определено ще има, трябва да направя повече. И тоя път ще взема читаво заснимащо устройство.

July 31st, 2007 by Valery Dachev

Кралевдолски летописи

Мнозина мои екзалтирани фенове ме питат къде се загубих този уийкенд и защо спрях да пиша за нещата от живота и отвъд него, при все че добре бях почнал преди това. Държа да се оправдая със събирането материал на нови преактуални теми, с които да завладея Интернет пространството и да разоря Google и клиентите на тяхната рекламна система.

Но кого ли залъгвам – всичко е документирано, а и нови материали се появяват. Вечерта на събота се занесох у Виктор, за да причакаме останалите нови попълнения и да отлетим с Опела му към Кралев дол. Преоткрихме съдържанието на думата “компресия” изпреварвайки пернишките голфаджии, които служат като указателни табели за пътя от София до родината им. Багера, който беше забравил в София ключовете за вилата, се опита да ни догони с Опел Вектра ‘88 (уточнението е на Домакина), на който преди една седмица му се е откачил задния мост от…. изгнили ламарини, но ние не се дадохме и под моето вещо ръководство отпрашихме толкова напред в Кралев дол, че… се изгубихме. Докато куче излязло от двора си ни правеше компания по черните пътища и ухажваше Белия лебед (да се чете “Опела”), успяхме да аварираме. Слабите ми познания по автомобилна техника позволиха да запомня, че нещо не е наред в акумулатора или в новичкия алтернатор. Докарахме я до началото на селото, където главният готвач Тодор-Кебапчето слезе на моторчето си въоръжен с мултицед, за да установим, че не е ясно къде е проблемът. Гарирахме колата в близост до част от тази 3/4 част от населението на Кралев дол, дето неофициално са роднини на Виктор.

Качихме се (вилата май се пада в най-високата точка). Междувременно манифактурата беше започнала да набира мошност: кебапчета и наденички цвърчаха на скарата, нарязани картофи се редуваха във фритюрника. Някои от нас организираха въоръжено нападнение върху продуктите за салатата, а други от мен се изживяваха като project manager, дегустатор, летописец и най-вече тарикат. Това не ме отърва от разходката със Шкодата на Багер (наричан още Бейджър) за вода, каквато беше кът на тая височина. Но това също документирахме, въпреки че аз все още бях грубо лишен от М-Тел от документационния си уред (да се чете телефона). На връщане карах Шкода! Акумулаторът и падна. Две на нула за мен! След като седнахме край софрата, някои от присъстващите се опитаха да превърнат Виктор още по-печен тип, като го заляха със сос от печени чушки, а после го осолиха. За съжалние, Вичо отказа да се метне на скарата… а бяхме приготвили чудесни подправки за барбекю! Набарахме картите и с три от новите попълнения спретнахме няколко игри на белот. По едно време мина тумба селски бекове, които решиха да се правят на интересни и от притвореното табло на улицата изключиха тока в къщата. Докато Бейджър и Тошо ги гониха, ние включихме тока и продължихме с картите. Стефанаки пък чакаше въоръжен селянията да се върне, за да ги метне на скарата. Готвачът ни пък използва намалението и незабелязано се пропи. За това, а и покрай подвига му с туземците, тук, сега и най-тържествено го посвещавам в рицар на алкохолната слава – Сър Тош О’Кебап! Последният цяла вечер бе окупирал стълбицата на победителите и пръскаше населението на поляната с бира и вода. Аз май го отнесох най-сериозно и се наложи цяла нощ голото ми шкембе да демонстрира достойнствата си, докато дрехите ми правиха компания на озряващата лоза. Багера (който не обича да г споменават с пълен член) пък се вживя в ролята на душ и вече имам своята най-сексапилна си снимка правена някога.

След като поометохме основната част от манджата, повечето окупираха леглата. Да не повярва човек, че и баш-алкохоликът на вечерта също изтощи батериите. За последното не съм сигурен, всъщност – жена му ще каже. :-P (Още ?) Няколко души обаче останахме будни през нощтта и обсъдиждахме всевъзможни въпроси. Даже започнах да лансирам идеите си за реорганизация на обществото в нов строй – теория, която някой ден (или нощ) обезателно ще споделя тук. Разбудилият се Багера (пиша го така, за да не му липсва членът :)) тръгна да разчиства. Докато измиваше масата с маркуча, аз симулирах препикаване на столчето на Мария. Ококореният и поглед може да се види на снимките. :-P

Като цяло вечерта мина под знака на много лиготии, забавни моменти, изцепки и тем подобни. Хубавото е, че този път липсваха дразнители в компанията и, смятам, се бяхме събрали все готини хорица (Аз най-вече! Шегувам се. :-P). Недоспалата част от населението се изнизахме необичайно рано сутринта (в около 10:30), тъй като се оказа, че има маршрутки на всеки половин час за София. В марширутката на три пъти заспивах и вероятно акумулаторът и така и не падна. Нищо – две на едно за мен!

Гледам в момента касовата бележка от Billa, с която Багера (онзи с непълния член :)) ме сдоби – 190 лв. без зеленчуците. В това число 15 двулитровки Загорка, Каменица и Шуменско, бутилка Флирт и бутилка Собиески, около 10 кг котлети и наденица, половин килограм сирене, четири хляба, лютеници, промишлени количества Tang, Frutty и безалкохолни, кутия 3-в-1, чипсове и солети… пластмасови чаши. За следващия път – пластмасови прибори… и басейн!

P.S.: Не знам с какъв камион са тътрили всичко това, честно… :)

%d bloggers like this: