(Бележка: Този блог е личен и мненията изказани в него, в частност в тази публикацията, са лично мои и не са задължително споделени от колегите ми, фирмата, в която работя, или от нейните партньори.)
Много неща можем да кажем за електронното правителство в България. За едни това е митичното същество, за което всички говорят, но никой не е виждал. За други е морското свинче, което нито е морско, нито е свинче. За трети – просто вълшебното словосъчетание, което пълни джобовете им. По информация от медиите – около половин милиард лева за последните десет години. Десет години пълни с всевъзможни напъни, идеи и интереси, самопротиворечаща смесица от които дори се материализира в родните ни законодателство и реалност. At the end of the day имаме точно нищо завършено и функциониращо!
На фона на всичко това обаче днешния ден приключвам с голяма доза оптимизъм! Ето защо…
Първия си компютър получих от родителите си за деветия си рожден ден – Правец 8C и с помощта на настоящия си пряк началник съвсем скоро се преориентирах от игрите към програмирането. Вече 20 години това, което ме прави истински щастлив, е да виждам, че от труда ми излиза нещо полезно и смислено. Трудно ми е да опиша тръпката да видя, че с работата съм направил нещо хубаво. И това не е от тресящ ме алтруизъм, а гъдел на собственото ми себелюбие и егоизъм. Просто ме прави щастлив!
Напъни
Повече от 6 години работя в ДАВИД Холдинг АД – фирма с повече от 15-годишен опит в разработката и внедряването решения за управление на документи и процеси. Наред с малкия, среден и едър бизнес, наш клиент е голяма част от централната и местната администрация. Държавната администрация е и арената на най-епичните битки с конкуренцията, а в тези битки печелят ту едни, ту други. Работата на държавата в цялото това нещо обаче беше да създаде устойчива във времето визия, която да се следва. Вместо това с всяко ново правителство, всяко ново министерство, всеки нов ресорен управник бляновете за електронно управление поемаха в нови посоки, с нови обществени поръчки, нови печаливши. Ние, мисля, минахме през всички възможни напъни, барем нещо потегли! Интегрирахме системите си с какво ли не, играхме първа цигулка при внедряването на нови протоколи, подкрепата на нови решения на конкуренцията, първи сертифицирахме системите си, бяхме сред първите внедрили обектите вписани в Регистъра на информационните обекти, подпомагахме хората в държавната администрация да си свършат работата… често за 0 лв. и 00 ст..
За 0.00 лв.
Запомнете тази сума! Защото това е сумата, срещу която за само два месеца ДАВИД Холдинг АД, Акстър, Индекс България ООД, СИЕНСИС АД и Информационно обслужване АД разработихме и внедрихме в системите си протокол за електронен обмен на документи между администрациите. Работеща, надеждна и сигурна инфраструктура. Натрапваха ни кофти решения. Заяждаха се. Спъваха ни. Забавяха ни. Пречиха ни. Тровиха ни с действието и бездействието си. Между другото, ако сте тези, за които става въпрос (а вие си знаете), не сме слепи, господа. Прозрачни сте!
Останалите можете по-подробно да прочетете, както на сайта на Министерство на финансите, така и нашия сайт.
Благодарности
Искам да изредя поне част от хората, които стоят зад проектирането и софтуерната реализацията на решението, и на които съм изключително благодарен за положените усилия и проявеното (в частност към мен) търпение:
- Драгомир Геров – ДАВИД Холдинг АД;
- Кънчо Кьосев – ДАВИД Холдинг АД;
- Илиян Йовчев – ДАВИД Холдинг АД;
- Виктор Главев – Софтуерна група Акстър;
- Васил Шулев – Индекс България ООД;
- Владимир Димитров – СИЕНСИС АД;
- Андрей Георгиев – Информационно обслужване АД;
- …
Както и на всички, които с цената на много нерви и безънни нощи пребориха бягаща от отговорност и протакаща администрация!
Leave a Reply