Мисля си тази вечер… сетих се за почти едноименната песничка на Joan Osbourne… А ако животът беше човек, как щеше да изглежда ? Красив, но лукав ? Грозен, но вътре в себе си добряк ? Везна, като мен, с менящ се характер и изражение, с две лица във всеки един момент и отношение ? Или недорасло пуберче, което не знае какво иска от хората край себе си ? Или прегърбен кукловод опитващ се да прогони самотата си дърпайки конците на куклите си ?…
Мисли, които нямат почти нищо общо нито с празниците, нито пък със случващото се край мен. Просто моментни възбуждания на молекулите в мозъчната ми кора… протичащи токове по невроните ми… турболентност на сиво вещество… А и животът не може да е човек… той не е нищо повече от решение на някакви уравнения… (дали тук трябва да стои знак “питанка-с-чуденка” ?)
Може би си прав и живота е просто “някакви уравнения” ,но май никой не знае верните ре??ения :)
@с дъх на ванилия…: Даже и математиката… уравненията, които описват “всичко” са нере??ими в общия случай. За да се превърнат в такива, се правят опростявания. Разбирай го, както сметне?? за удачно… :)
You know what? I love this blog so much that I’ll put it as my desktop backgroud, so that I could readthis every day.
It appeals to all my philosophical thoughts and reminds me of you. I promise to write more often and probably write e-mails rather than messages. I will send pictures too.