От две седмици насам всичко, поне в личен план, ми е тръгнало наопаки. Всеки ден с ново двайсе. Много ми се иска личният ми живот да си остава личен. Това, че си позволявам от време на време да го споделям с някого, далеч не означава, че държа да го споделям с всички. Най-малкото заради свободните интерпретации и ефекта на “разваления телефон”. За съжаление, явно други хора не мислят така. ?? отново за съжаление от тези, на които имам навика да се доверявам (макар и имайки едно наум… явно неслучайно). Е, поне разбрах къде мога да разчитам на подкрепа и къде на… всъщност на нищо.
Мхм… тактичен… а така ми се иска да се наредя някой от тия люде. ?? по-скоро ще се замълча и затворя в себе си… В крайна сметка гре??ката е моя, а ефектът се повтаря, докато не я поправя. Вечната си наивност. Не знам колко резултата ще намеря, ако търся подобно самоопределение в блога си… Умфф…
P.S.: Всяка прилика с действителни лица и случки е напълно уми??лена. Тази публикация е за тях.
Lol, I know exactly what you’re talking about. Again, I’m sorry that people are like that. My advice is not to tell others anything, unless rhey’ve proven trustworthy.
ok, you are trustworthy. :)
i gotta go, ttul