Valery's Mlog

Пюре. Не знам нито как са белени, варени или рязани картофите. Нито дали е по-добре с масло или с маргарин, колко прясно мляко се слага и дали изобщо се слага… Колко щипки сол… Просто пюре. И да си блъскам главата, и да въртя лъжицата, пак толкова ще знам за него, за пропорцията или съдържанието… и какво би трябвало да бъде. От гледане най-много да изстине. Хапвам и преглъщам… Никакво понятие какво става в нюнюатюрен мащаб. Някакви наблюдения на цялото и опит да опиша хаоса в чинийката си… някъде между предишното и следващото преглъщане. И след последното – пак същото.