Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
December 20th, 2005 by Valery Dachev

Копривщица

(баси, колко рядко блогвам напоследък…)

Лудницата край мен не спира. Може би около финансови притеснения (каквито на теория не би трябвало да имам). Напрегнато ми е. Затова пътуването през изминалия уийкенд ми дойде много добре. Народа от софийския офис отлетяхме към Копривщица. Изключение направи само новия ни колега – Левент, на когото ангажиментите в екс-МЕИ-то не простиха.

Пътуването си беше екстремно – две коли народ, а ние и в двете посоки се настанихме в измъченото Fiat Punto – с изтъркани летни гуми, проблеми със спирачките и кофти чистачки. Не му беше до сняг, но въпреки това валя обилно. Веско обаче показа класс и се справяше с поднасянията (макар по негови думи ръцете му да са треперели на слизане). Беше си екстремно, че и забавно. Правеше впечатление, че всякакви снегорини и опесъчителни машини бяха излязли отрано. Евалата.

България е особено хубава през зимата, когато снегът скрива всякаква мръсотия и всичко изглежда някак по-чисто. Въображението и спомените ми от часовете по история връщаха времето назад и прерисуваха видяното. Чудя се как пътя, който ние изминахме за близо три часа, е взиман преди примерно 200 години. И въобще защо точно там е създадено селото.

Пристигнахме към 11. Беше натрупало и се опитахме да се направим на снежни човеци. Зимата там е мека и студът не се усеща. Заседнахме в кафето на домакините ни (Веско и Кирчо поизостанаха да въртят гуми на площада пред усмихнатите погледи на куките). Уютно местенце. Стоплихме се и ни заведоха до къщата ни. Състои се от 4 стаи, кухня, двор с малка беседка, а скоро и барбекю. Всичко е в типичния за месността стил (макар къщата да е събаряна и строена на ново). Мебелировката и облицовката по стаите е изцяло дървена със съответните орнаменти. Хареса ми, че наистина е помислено за всичко – във всяка стая телевизор с кабелна, зареден хладилник, широка баня (със полагащите се сапунчета и шампоанчета), достатъчно одела, невероятно отопление, удобни легла, комплект чаши… Просто търсих нещо, за което да се хвана, но се оказа, че няма такова. Всичко си струва паричките до последната стотинка. Доколкото разбрах, сумата от 40 лв. на стая за една нощувка отива за поддръжка, доколкото всичко се отоплява на ток и печките стоят слабо включени през цялото време, за да не замръзват тръбите и да не се изстудяват стените. А посетители има обикновено само в събота и понякога в петък. Явно основният поминък на семейството е друг. Интересното е, че стаи се дават на хотелски начала, но само на приятели или приятели на приятели. Иначе никакъв шанс. Хората са си изпатили – хванали някакви наематели в момента, в който товарили телевизорите в колата. Хорската простотия граничи само с безкрайност…

Следобеда прекарахме в обикаляне по улиците, посещения по къщите на този или онзи, църквата, мемориалите… Страшно спокойно. А като компания все едно бяхме заедно от години. Въобще страшно приятно ! Намерихме си и кръчме, в което да похапнем. Кухнята беше екзотична, дори и за традиционна българска. Тъпо, че не бяха си мили скарата сигурно от години, но… Позабавлявахме се. Гъбите в масло обаче бяха невероятни… Остатъка до вечерта премина в сън, карти, снежни човеци и… въобще кой каквото намери.

Последва друго кръчме, друга кухня, други цени, предсказанията на Ванчето, страшно много усмивки, лиготии… чак ми стана неудобно от останалите в заведението за глупостите, които им се налагаше да слушат. Поне се реванширахме със сметка… Коремът ме заболя нещо – не хареса картофите с майонеза. До дискотеката ми мина. Противно на очакванията ми, не беше просто кръчма с някой селски бек нарочен за DJ, а наистина избарано местенце с тъкмо два пилона (на единия от които не простихме). Е, не липсваха и месните турбо-селяци с готина блузка и анцуг, на които лентите стояха като нашивки – колкото повече лентички, толкова по-турбо. Музиката беше разнородна (рок, чалга, черно, техно,…), а и на мен не ми пукаше особено каква е (щом съм танцувал на Impulsi – “So keres”), въпреки че за тия два дни капка алкохол не близнах. Прибрахме се около 03:30 и аз просто умрях…

… до към 11, когато някакъв лош човек (въобще, хич, изобщо нямам предвид Веско) ме събуди. Снегът беше стигнал около половин метър, но Васко (домакинът ни) се беше погрижил през нощта да поразчисти двора, пътечките и дори едната кола (явно не е успял да намери Punto-то под снега). Кафета, цигари, поредна битка със сняг, стягане на багаж и… за износ към София. Някакви машини отново се бяха постарали и побързахме преди да бе натрупало пак след тях. Това не ни спаси от няколкото поднасяния по завоите. Лили (шефката) се опита да пробие ламарините на пода с токчета от страх, докато с Драо само дето не танцувахме на задната седалка. Fun! Не си намерихме вериги, но минахме и без тях.

Акустирахме едва в пица Виктория в Младост. Спагетите Чочара са страхотни там. И такам… Honey, I’m hoooooome!

Като цяло, бяхме по-зле от япончета – 4 фотоапарата и документирахме всичко възможно и невъзможно. Общо над 1Gb снимки и филмчета, по-голямата част от които ще останат цензурирани. Малка част от другите съм оставил тук… И… да…

P.S. Ако наистина се появя танцуващ на пилон по bTV (доколкото в дискотеката имаше някакъв екип), това не съм аз!

Comments

4 Responses to “Копривщица”
  1. Веско says

    Спорно е дали не си ти :)

  2. @Веско: това го казва??, при положение, че от пилона не слезе… :-P

  3. […] Ставам и автомобилен mothaf*ka – прещрака ни с Драо да се приберем за изминалия уийкенд в Казанлък и се по??егувахме с Лили да даде едната служебна кола. Тя пък взе, че се нави (след 10-минутна, по свидетелски показания, консултация с Веско… че знае ли тя как карам аз). В петък следобед вече дебнехме Росен да се върне с колата от клиенти, за да отлетим. Вождът набързо разписа пълномощното без каквото и да е притеснение. Лили компенсира??е, но тя по принцип си се ??а??ка. Натоварихме се на Пунтото (оново същото с летните гуми, което ползвахме за ??ейна при пътуването до Копривщица) и потеглихме. Тъй се притеснява??е повече дали ще излезем от София, отколкото за пътя между София и Казанлък, звъннахме и още при спирането си на Кебапчетата (най-вероятно не се казва така, но всички така го наричат). Тя подскочи (вероятно от радост), когато и казах: “Лили, проблем ! ??злязохме от София, а сега какво ?”. Росен каза, че косата и също заподскачала (вероятно и тя от радост). ??наче пътуването бе??е весело. Даже не уцелих нито една дупка (с цената на някой друг слалом )… […]

  4. Experienze says

    Народ вы о чем? :)

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: