Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
September 24th, 2005 by Valery Dachev

Коктейл

С Веско пристигнахме в Казанлък относително късно – сряда, 22:40. Само за 2 часа и 45 мин., но това вероятно се дължеше на бясната гонка по пътя с някакъв Lexus. Беше със софийска регистрация, но влезе в Казанлък. Ние се бяхме залепили за задника му. Сви по “Христо Ботев” и ние след него. Човечецът, който в последствие се оказа шеф на военния завод “Арсенал” така се бе притеснил, че пропусна пресечката с дома си и зави в друга посока в последния момент без да даде мигач. Явно го е шубе да не сподели съдбата на предшественика си и на дали ще го разочаровам, ако му кажа, че не са били това намеренията ни. :-P

Всъщност целта беше среща с Емили на малкото площадче. Макар и за кратко. Беше студено, а и аз не се бях постарал да си навлека нещо повече. Зарадвах ѝ се. Въпреки това не стояхме дълго. Вкъщи ме чакаше отново драма: майка ми паднала на два пъти с колелото, докато се прибирала от гости. Посред нощ, без включени фарове… една кола едва не я отнесла при първото падане. Беше стресиране. Имала и други проблеми с някакви идиоти по пътя, но, слава Богу, без последствия. Скарах се с баща си за нескопосания му подход да я “успокои”, като и тъпани, че сама си е виновна и целият свят е крив. Ходихме да ѝ търсим очилата, които явно паднали по пътя. Никакъв успех. Сестра ми също се прибра на пожар. В крайна сметка нещата се поуспокоиха и това, което напомня за случилото се, са няколко ожулвания и липсата на въпросните очила.

Голяма част от четвъртъка прекарахме с Емили. Драо също се присъедини. И Веско… Аз отскочих до офиса, за да обсъдим бъдещето ми и това на фирмата. Реших да оставам – увеличение на заплатата и въобще преосмисляне на цялата политика на фирмата в това отношение, уредена квартира, перспектива за ръководна роля в бъдещия софийски отдел програмисти… все хубаво звучащи неща. По-късно се събрахме отново в Art Pub – разширили са го, обстановката е приятна, музиката – също. Емили беше в компанията на два броя Пламита. Камето дойде, а и Илиян се пръкна след монтиране на новите си радиатори (язък, че същия ден се чу, че ТЕЦ-ът бил фалирал). Дойде и Стив (човекът, с който се лигавихме преди много години на песнички от типа на “Ти-ри-ри-рам” и “Шапка на цветни петна” в една от дискотеките) заедно с още някакъв момък, който би трябвало да познавам. Изпратих Емили и двата броя Пламита. Върнах се, за да се видим за кратко и с Лалев, който, заедно със Стив отиде да допива в Аквариум. Ние останахме на коктейла на вечерта: в 0.5 л халба (за съжаление имаха само по 0.33л) събрахме 50 гр. водка, 50 гр. джин, 100 гр. мента и до горе с Фанта лимон. Вече се бях омотал, а Веско се беше меко казано наквасил. Тръгнахме да изпращаме Камето. Беше една дълга раздяла и обяснения кой кого много обичал. Продължихме, Веско се движеше по тангенсоида – изчезваше някъде в “минус безкрайност” и се появяваше на “плюс безкрайност”.

Хладният и свеж нощен въздух не олекоти положението на сутринта – главата ме цепеше зверски и все още си мисля, че трябваше да изпия още един “Aspirin C”. Нямах много време – в 16 трябваше да тръгнем към София. Така че се посвестих и се изсипах у Емили. Изчакахме Плами (само едното), забрахме и Драо и отново на кафе “Градина” – пословично с флегматичното си обслужване. Постепенно пак се насъбра народ. В крайна сметка получих едно голямо нацупване, други пък нещо ме взеха за мезе и аз си тръгнах.

Натъпках се, потеглихме и… Ей ме на…

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: