Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
September 7th, 2005 by Valery Dachev

Лошите ме прецакаха

Лошите ме прецакаха (със силно ударение на второто "а")… но за това по-нататък…

След няколко наистина вълнуващи и почти неангажиращи дни в Казанлък, се изсипах обратно в София. Още тази сутрин. С автобуса в 5:30. Казанлък-София за скромната сума от 11 лв.. Тия добре ли са ?!?! Не стига, че никъде не спира за почивка. Не стига, че за сметка на това спира на всеки град, селце и паланка, за да натъпче възможно най-много хора и друг добитък на двата си етажа. Не стига, че вибрациите на първия етаж са като вълни на втория. Не стига, че един филм не пуснаха. Теир мадър олд !

Пристигнах рано-рано с нагласата сутринта да направя оглед на кандидат-квартирата. Еми, не стана. Още повече – към края на деня даже разбрах, че вече е отдадена под наем. Ит’с мадър ! Но и за това после. Та пристигам аз в 8:30, прибирам се с 280, което точно толкова празно, колкото да се качи контрола, и точно толкова пълно, колкото сакът ми да пречи, а и за да си намерят гореспоменатите достатъчно жертви.

Преглеждам поща. Кошмарът започва. Едно писмо касаещо системата на AVC Broadband (което всъщност пристигна вчера, но положих всички усилия да не му обърна внимание) и още едно за First Growth Direct (в което отново изсипват нова функционалност преди завършване на проекта). Нерви първи път. Драо дойде нагости скъсан на изпит. Шибана производна, верно. Има някаква врътка в задачата. Минаваме през Лападунди и летим за работа. Налазваме офиса с гръм и трясък. Лили. Поредният e-mail – draft от хора, които явно не са наясно какво искат, какво е възможно и какво не е. Аз такива магии не мога (още) да правя. Нерви. Прилепих всичко това по работата, която ме очаква по be007.com, малкото допълнителни неща по Artline Comics, заданието да подкарам функциониращ phpGroupWare за нуждите на фирмата и, разбира се, предстоящият октомври месец обучение в Казанлък – прелюдия към предстоящият меко казано огромен проект базиран върху Microsoft SharePoint Services.

Домакинката (чрез която всъщност се опитвах да се уредя с квартира) минала през офиса на Галин и му сервира, че квартирата вече е наета без тя да разбере (макар да ме убеждаваше, че това не може да стане). Трябвало да мислим друг вариант. Мразя да ми дават зор. За всичко това разбирам на края на деня. То и аз се сетих кога да си търся квартира де. Виновен, признавам си. Сайтът се оказа imoti.net. Явно популярността е пропорционална на функционалността. Евала на хорицата. Вече имам няколко неща наум, но утре денят ще покаже за какво иде реч. Предстои звънене.

Междувременно успях да се поопарича – чудесно ! Малко по-късно ще взема и още някой лев, с което ще се разплатя за този месец с Transcard, ще дам някой лев за Mantra, ще заделя за отново огромната си сметка за телефона и още малко за люцерна, магданоз и тем подобни стоки от първа необходимост за фотосинтезиране.

Мрънкат ми от липса на внимание. Аз – от липса на възможност да обърна такова. Гузно ми е да се дърпам. Неудобно ми е да се оправдавам. Още една характеристика на времето – свободното се превръща в заето и обратно, като запазва състоянието си на рязък дисбаланс…

P.S. Тази тема на блога вече ме дразни. Искам ново, ново, ново, нещо ново…

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: