Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
August 26th, 2005 by Valery Dachev

Нервно

Забелязвам, че, като решат да ми се качват на главата, го правят на някакви групи без видима корелация помежду си. Явно в израза за гадостта зависимостта от смесените членове е неявна. Не, не ми е крив целия свят, и не, наистина не си търся някой, който да го отнесе (всъщност точно това пък рядко го правя). Просто вчера беше ден, когато поне половината от този свят бе решил да ми се качи на главата (искрено “благодаря на тази 1/4, която ме подкрепи”).

Видяло се е – ще си клатя краката. Май това да бъде основното ми занимание в близко бъдеще. Имам да компенсирам. Като ще правим цигании, цигании да са (да се застрелят тези, които имат нещо против думата !). Мразя да ми убиват ентусиазма с недооценяване, че и да се изплюят с лукава върху това. Особено когато е от страна на хора, с които се познаваме отдавна. Еми, това нямам намерение да го позволя и смятам да намеря своя път. Било то и като си хвана пътя… Просто такива пазарлъци не бях очаквал, а и не са ми по вкуса. Не ми се конкретизира…

Още нещо, на което се дразня е, когато хората не се усещат за грешките, които правят спрямо мен въпреки намеците ми. Интересно, че избухването ми в такива моменти се оказва доста ефективно. Сигурно това е причината напоследък този подход да се превръща естествен, макар и несвойствен за инак кротката ми натура (така NTлигентно го казах, че чак се пръскам откъм гърба от кеф). Просто някои хора от намеци и забележки не разбират. Направо ми е*ават майката на философията за човешките взаимоотношения.

Вечерта поне оладих отношенията си тук-таме, а на спокойствието в други просто се наслаждавах. Не че пак не се намери някой, който да ме изкара от нерви, но и там всичко стихна относително бързичко… и си легнах. Открих цаката на комарите – пускам вентилатора срещу себе си и не успяват да припарят. Спя по-спокойно, макар сутринта да съм леко схванат.

Тази вечер съм на рожден ден на Катето. Не съм сигурен какво ще и подаря. Не знам и каква ще е атмосферата там. По разбираеми причини тя не е в особено приповдигнато настроение от повече от месец насам. Яд ме е на това, яд ме е на всичко. Сигурно е трябвало така да стане, за да се опитаме да разберем защо. Никой досега не е разбрал…

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: