Странен ми е този фокус на (под)съзнанието – да обръща вниманието ми към неща, за които като че ли не се замислям толкова иначе. Денят ми нямаше нищо общо с този сън…
Всъщност нямам идея дали изглежда така, както я сънувах, не знам дали това е поведението и, дали така говори. Просто чета дневника и, а разговорите ни са оскъдни и объркани. Не я познавам. Въпреки това не ме гони такъв ентусиазъм за повече от това. Свикнал съм с мисълта, но подсъзнанието го натяква. Странно, че в съня бяхме приятели. Отново бягах от хора обърнали се срещу мен, отново се криех… с нея и с още люче. Странно, че част от тези люде ми бяха близки – хора, които не заслужават вниманието ми – те го предават. Затова в съня си опознах ревността.
Чудно – обикновено не помня сънищата си… но знам, че сънувам.
..интересно!