Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
August 5th, 2005 by Valery Dachev

Road Tripping

Беше вторник. Станах в 5:00. Точно за един душ и половин съхнене време. В 6:40 бях пред Фантастико. Хари и Катя позакъсняха. Запознах се с майка и. Като изключим факта, че слънцето светеше точно насреща, а жегата беше близо до непоносимата, пътуването беше сравнително приятно. Видях местни забележителности, като моста на Кольо – Фичето. След няколко почивки пристигнахме в 11:30.

Докато чакахме Марина пред блока на Добс, се появиха майка и и сестра ѝ – Невена. Разпознах ги по очите… само че тези бяха тъжни. :( Останах учуден, че и Невена ме разпозна – Доби имала моя снимка в стаята си… не знаех. С Марина и Хан отидохме на кафе. Малко по-късно към нас се присъедини и друга тяхна приятелка. Избягвахме темата за събитието, което ни беше събрало там. А самото то започна в 14 в парка близо до Пантеона. Събраха се двадесетина души със сменящи се лица – усмихнати от спомените и натъжени от реалността. Не ми се влиза в и без това подробности… просто беше един тъжен рожден ден. Невена бе направила CDта с любимата на Добс музика – същата, която вървеше за фон. С Катя решихме, че ще посветим сайт. Обещахме си да се опитаме да се срещаме там всяка година на тази дата…

Не знам кога си тръгнахме. Затикахме се до заветния Dexter. Жегата ставаше непоносима. Не е истина просто каква ужасна комбинация са задухата и комарите в Русе. Въпреки това, след като Хан си тръгна, отидохме да видя Дунав. Срам и позор, но никога преди не бях имал тази възможност. Бъбрихме си с Марина и си изкарахме добре. В 17:30 имахме среща с Деси на Халите. Размотахме се до кафе Класик, където по-късно се присъедини и Васко. Видяхме се с майката и кучето на Марина. И двете ми се израдваха. :) Забрахме и Шеки от тях, последва поредното кафе и поредният облак нападателни комари. Горещата влагата във въздуха ме изтощаваше допълнително. Изпратих Деси до тях и се върнах в кафето. Последва изпращане и на останалите, раздяла с Марина и такси до ж.п.гарата. Неадекватността ми вече надминаваше всякакви граници. Заключих се сам в едно купе, разположих се на 4 седалки, заприличах на абсолютен клошар и вече никой не смееше да влезе в купето. С изключение на двама типа, които не бяха чак толкова настоятелни, а и целта им явно не беше да бъдат дружелюбни. По останалите гари даже не се опитваше да отвори вратата. Успях даже да заспя. Докато не ме събудиха едра лелка и почти конкуриращата се с нея дъщеря на Горна Оряховица. Те се оказаха доста упорити в блъскането на вратата – явно навсякъде местата вече бяха свършили. Отново заспах. Планът беше да се озова в офиса, но се нуждаех от душ. Още не съм заредил фирмата с подходяща хавлийка и шампоан, така че се прибрах в Студентски град.

Денят беше повече от тежък…. като всички напоследък. Нещата са доста на зор. Останах до късно и малко по-късно вечерта Драо се появи с Надя и бутилка 80% Abscent. Занесохме се в градинката между парламента и (е)Ректората. Две малки глътки ми бяха достатъчни, за да установя, че нямам желание да опитам отново нещо подобно. За съжаление, ми се налага – има една гадост за венци на Арома… има същия отвратителен дъх. Но пък се наслаждавахме на хората, които въртяха огньове там. Прибрахме се (с Галин, който се присъедини по някое време) около полунощ. Сън…

… и поредният напрегнат ден. Въпреки това свърши порядъчно количество работа – било то и с цената на много нерви и 11 часа на работа. Някои лични драми допълнително ме филмираха. Но здраве да е!… :)

Ох… само до тук не ме домързя да пиша…

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: