Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
July 29th, 2005 by Valery Dachev

Претоварен

Intro: Честит Ден на администратора на всички празнуващи !

Избложих “народните представители” (изразът звучи смешно всъщност), та може да продължа по-нормално. Онзи ден (денят преди вчера) излязох от работа навреме. В 18:40 имах среща с Катя на Плиска. Седнахме на кафе. Разговорът се въртеше около Добчето и това бе напълно нормално… но тъжно. Ако имам успея да се измъкна от работа за 3 дни, вероятно ще пътуваме заедно към Русе.

Мислих си колко крехък е животът всъщност. Гледам да оправя тези дни отношенията си с тези, с които нещата не са наред. Ако ги загубя, ще съжелявам за това, което сме пропуснали… Някаква параноя ме е обзела. Всеки ден звъня на Марина, за да разбера как е. Сякаш се посъвзема.

След срещата си с Катя, се засилих към новия дом на Таня, Дени и Ицаци. Целта беше да взема дрелката, която им бях дал преди време, а и да пийнем биричка. Точно тогава не бях особено приятна компания, макар с Брум, който също се беше изсипал у тях, да поизтърсихме някоя-друга простотия. По някое време се покатерихме на колата на Брум, метнахме Дени и Таня до центъра (рожден ден ?) и от там – към Студентски град. Оглеждам ес като гърмян заек в кола. Съвсем съм излязъл от строя.

Легнах късно, станах рано. Очакваше ме доста работа. Просто не предполагах какъв ден ме чака. Както почти винаги с Иван (английският “шеф”), нещата трябваше да станат ма пожар, иначе клиентите щели да го убият. Заради неговите криви сметки, пак ние го отнасяме. Обедната ми почивка се състоя чак към 16, а половината работен ден се превърна в цял – някъде до към 20:00. Усещам как ще има премии. Не ми стигна работната неделя, а сега и това… А още няколко дни ще бъде така. Иначе не беше скучно – Драо изрови това (ако някой се разпознае, да ми се обади :) ), изрови и водката, купи и сокче…

На връщане срещнах Радост да пие биричка около 40ти блок. Обеща да се обади, като се прибере, за да и ида нагости, но това така и не стана. А и аз бях прекалено изтощен, за да я чуя. Теглих си един душ и си легнах. От леглото се опитах да проведа някой-друг разговор… просто така… по навик… а и от желание. Никакъв шанс ! Очите ми се затваряха и на няколко пъти да заспя. Изключих монитора и това беше. Някъде среднощ ставах да ям пълнени чушки, но от това нямам много големи спомени. Явно и тогава съм спал…

Ох, а днес едва сега започва…

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: