Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
July 23rd, 2005 by Valery Dachev

Разтоварване

Продължих си терапията. Заявих на бащата, че смятам да ползвам колата и в 7 сутринта ключът ме чакаше на бюрото. Не знаех точно за какво ще ми е… Мислих си за Калофер, но след наводненията не знаех какво е състоянията на пътищата. Чудех се и за Габрово, но ме притесняваше да не ме помете някой ТИР или пък да ми стане лошо през прохода. На Бузлуджа пък искрено нямаше какво да се прави. Наумих си да ходя на кафе в Стара Загора и едва издържах до към 9. Нямах обаче компания, а всички бяха на дискотека вечерта, а с останалите бях наредил срещи по-късно. С изключение на Камска. Събудих я и към 9:30 потеглихме. 20 мин. до Стара Загора. Предвид притеснението ми от всичко случило се, учудващо беше спокойствието, с което поддържах скоростта. Качествата на Камето в това отношения съм ги признал отдавна – още когато на заледен завой колата се позавъртя и замалко да помете колонката на газ-станцията. Единственото нещо, което не обичам в Стара Загора е обикалянето по центъра, докато намеря място за паркиране. Още повече, че са се научили да слагат и скоби, а и паяк са докарали. Харесахме си едно заведение с кажи-речи хубави еднотипно облечени сервитьорки и люлка до масата и така… Седяхме може би около час бъбрейки си за обичайните глупости. Беше приятничко. А и градът ми е слабост. Върнахме се до колата и още 20 мин. за връщане. Прибрах Камето, прибрах колата и… пак излязох.

В 13:00 имах среща с Емили. Трябваше да и подаря една Прима, че нещата с нейната карта се прецакали, а покрай някаква прИмоция ми дадоха две карти безплатно. За срещата в 13 дойде братовчедка и, за да каже, че Емили ще закъснее с 10-15 минути, но малката всъщност дойде половин час по-късно. Е, побъбрихме си и така… След това с Драо и Илиян се замъкнахме в Ню Йорк (пицария – точно до кафетата Манхатан и Холивуд :)). Почетохме всетник, побъбрихме за Пърпъл, за работа… Майчето и тя дойде по някое време, колкото да я разпитам за изпитите, да обменим по някой-друг лаф допълнително и да се уговорим да се чуем/видим в София.

От там нататък – ясно. Вкъщи, натъпкване с каквото намеря, влакчето и… към София. Пътувах с Калинка. Даже не помня за какво си говорихме точно, но беше забавно. На мен ми беше неадекватно. Май наистина са отклонили влака – като че ли пропуснахме Копривщица…

Спокойна вечер, на тишина и насаме със себе си и малко чат. Подърдорихме си с Пльон за миналото основно, за хората край нас, споделихме мнения, упреци… дубреее. Радост намина да ме види по някое време – имала изпит и нямаше какво да прави. И на нея се пооплаках от живота… Следва сън…

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: