Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
July 23rd, 2005 by Valery Dachev

Колебание

Денят започна рано. Очакваше се. В 7:30 вече бях пред Хумантирантата гимназия и причаквах началото на наборната комисия. За по-малко от час приключих (с подходящото заемане на място по опашките), “Годен за НВС” и кажи-речи не ми остана какво да правя.Занесох се по китния ни център, който отново разкопават (предполагам ще правят зелени лехички в средата наСкобелевска), нагоре по Искра и стигнах до бившия Fashion (не обърнах достатъчно внимание, за да запомня как се казва сега). “Виенско кафе и натурален сок червен грейпфрут, ако обичате.”. Владо се присъедини. И той по същия повод обикаляше. Говорихме разни работи, събудих Бирения, а малко по-късно посетих офиса, за да видя какво става. Резултатът беше: адски много предстояща работа, както по First Growth Direct, така и по AVC Broadband. Излетях от офиса и се прибрах вкъщи. Нахлулите спомени за вечерта преди това отново инвертираха настроението ми. Прибрах се бесен, тегилх си един топъл душ, помотах се и отново излязох… Баща ми още не се беше (и май не смееше) прибрал. Звънна ми напът към центъра, за да прехвърлим една от картите ми за GSM на името на тяхната фирма. Не бях особено дружелюбен и мисля, че беше нормално, предвид всички псувни, които знаеше че наум е отнесъл. Затова и побързах да си тръгна – преди да са стигнали до езика ми…

В Розариума засякох Иван. Поразпитах го за сестра му – Мина. Положението там далеч не е розово вече повече от месец – приятелят и катастрофирал и има опасност да остане парализиран, а операция все още не може да бъде направена заради възпаление на черния дроб… Тежък и не особено приятен разговор и побързах да си тръгна…

Емили закъсня само около 5 мин.. Заходихме нанякъде, просто така, колкото да се видим. Повървяхме, побъбрихме, седнахме на пейките в някаква градинка (където преди години с Драо и Мина карахме колелета). Някакви забавни неща – бях включил специфичния си защитен механизъм, когато ми е сдухано, да ме перва лигата, да ръся глупости и да се кикотя… Всъщност беше приятно. Ходихме и на колодрума, седнахме на пейките и гледахме хората, които си тренираха там по залез слънце. Хапеха ни комарите, а ние търпяхме и не спирахме да говорим… за каквото ни падне. В девойченценцето не е скучно. Хукнахме отново към Розе, където вече се беше посъбрал доста народ – страшно много компанийки, сред които даже намерих разни приятели и познати. Видях и Мария и честно казано се учудих на въодушевението, с което реагира, когато ме видя – за бой съм си. Пощъкахме още малко по уличките на града и я изпратих. Беше ми топличко…

Присъединих се към компанята си в Lucky – отбелязахме новата придобивка на Лалев – Mazda MX 3 или 5 (не съм сигурен). Като цяло беше забавно. Драо се беше върнал от Каварна и споделяше впечатления от Deep Purple, възмущения от голите подрастъци по варненския плаж, ужас от миризливите лелки във влака и т.н.. Чук се с Марина по телефона, latest updates – подробности около случилото се. А и тя ще идва към София. Може би около 2ри заедно ще идем до Русе за церемонията. Да ме извиняват всички тези, на които ще пропусна да се обадя.

Прибрах се вкъщи. Имало е семейни дискусии, които съм пропуснал, но лично аз съм песимист, макар резултатът в момента да е добър. Сестра ми, разбрах, пак е правила глупости и си е направо за пердах… Но пък не и е за първи път, така че вече се свиква.

Въобще през целия ден настроението ми беше така разбрицано и така се колебаеше на големи аплитуди от едната в другата крайност, че… Страх ме е да не продължа по инерция твърде дълго…

But tell me
Can you heal what father's done
Or fix this hole in a mother's son
Can you heal the broken worlds within
Can you strip away so we may start again
Tell me, can you heal what father's done
Or cut this rope and let us run
Just when all seems fine and I'm pain free
You jab another pin, jab another pin in me

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: