Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
July 21st, 2005 by Valery Dachev

* * *

Почти направих 23. Остава ми малко. За цялото това време всички, на които съм държал са били до мен. Дори и с негативно отношение. Даденост. Да съм бил на 5-6, когато ме просветлиха, че всяко нещо си има край. Наревах се добре, но не можех да го приема. Не ми се е и налагало. Напоследък си мислих, че сигурно съм адски безчувствен – сълзи ми се е случвало да роня за абсолютни глупости, но не и за нещо сериозно… Не съм губил нищо, което да не мога да си върна по един или по друг начин…

Снощи едно 16-годишно сърчице спря да бие. А му оставаха само две седмици до 17… Изстина усмивката на едно невероятно лъчезарно човече… Не знам какво да кажа. А преди няколко часа ми се наложи да го съобщя на най-добрата и приятелка – на Марина. Не знам как се казва нещо подобно… А преди броени дни с Добс преоткрихме приятелството си. От Русе е, беше във Варна и планувахме да дойде нагости на братовчедка си в София, че да може да се видим. Всъщност последният път беше прегръдка на русенската гара, някъде преди около година и половина… няма да има друга такава… an ordinary story. За три години – приятелство, което ще остане вечно.

Няма да има черни панделки, а розови лентички на китките.
Няма да има гроб, а дръвче.
Няма да има ковчег… dust in wind…
Нямам думи… luf ya, Dobs…

… 2 Pac – “Life Goes On” …

Comments

One Response to “* * *”
  1. Такъв е живота … Съжалявам за приятелката ти.

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: