Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
July 14th, 2005 by Valery Dachev

Срещи, срещи…

Та до къде бях стигнал ? Готин, спокоен работен ден… отново. Получих малко задания, посвърших доста работа и останах да мисля върху останалото. Драо показа местния аналог на “Българска кухня” и хапнахме добре. Въпреки количеството храна, което изядох, пак бях гладен. Явно тия две млека Данон Активиа ми действат странно: казват, че са за “моя естествен ритъм”, но никой не казва, че естественият ми ритъм може да е свински. :) Както и да е… Към 18:30 се заизнасяхме с Веско. И Надя отново звънна точно в тоя момент – бяха и вързали тенекия на Ректората. Веско нямаше желание за бирички, така че само с нея се затикахме на Баба Яга. Звъннах и на Драо. Чудя му се как може да ми се връзва на акъла – да се върне чаааак от ВМА. Пийнахме по биричка, станахме, взехме двулитрова Ариана и заседнахме на един от каменните блокове на Орлов мост. В кажи-речи пиков час за минувачите, ние просто седяхме, бъбрихме си и засичахме преминаващи познати. Някъде около 22:15 може би се вдигнахме от там. С Надя потеглихме към Студентски град. Междувременно и Гарфилд се обади да съм взел домати и сирене. Започнах да подозирам какво се заформя вкъщи. А ние просто смятахме да минем през нас, за да и дам един брой на Про-рок (да има какво да си чете вкъщи). “Малко” се позадържахме. Гарфилд и Драго бяха я подкарали на ракии, а с Надя си взехме още една двулитровка. До към 2:30 сме простяли из къщи – едни танци ли не бяха, едни смешки ли… една малка лудница. Джобен размер.

Деси ме събуди в 6:45, за да ми иска указания как да стигне до УАСГ, а и да се уговорим по-конкретно къде и кога да се видим. Направихме го към 9:30 на НДК. шмаше какво да си разкажем – в последно време живя в Дубай, а смята да заминава за Австралия по някое време. С нея и Вяра се засилихме към офиса, за да се види с Драо и Веско. Петимата пък се изсипахме в Jimmy’s тук, на Дондуков. След като оставихме Драо и Веско в офиса, се засилихме към Баба Яга, а от там – към УАСГ, за да причакаме Крема. За финал ги оставих в Мусагеница, а себе си – в Студентски град.

Поспах малко, ходих да хапна, Радост намина… Реших, че е пълна загуба на време да спя и си изчетох още една глава от “Thinking in Java”. Трябва да започна да пиша нещо на практика, за да осъзная всичко…

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: