Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
July 12th, 2005 by Valery Dachev

Кога стана 12ти ?!

Брех… подминах уийкенда. По-голямата част от неделята изкарах в Люлин (някъде около метростанция “Сливница”). Целта беше да инсталирам Windows 98, Windows XP и Debian на новата машина на един тип и да прехвърля информацията от старата. Всичко обаче беше против мен: Debian бяха омацали нещо в unstable и не можах да кача читаво KDE, инсталацията на Windows 98 не поиска да запали, на Windows XP firewall-ът (комбиниран с този на Norton) взе да прави мизерия, а като за капак не можах да направя една смотана връзка между старата и новата машини – ping-ът се вижда като трафик, но нито едната, нито другата го получава. Да се отворят shares пък дума не можеше да става…

Не успях да се добера до Студентски град и с Бобчев се засилихме към квартирата на Юли – обсъдихме доста неща свързани с работата, която ни предстои (някакъв сайт). Пийнахме бира, хапнахме риба на жар, картофки… побъбрихме си за…. какво ли не… и се прибрах.

Мина се не мина цяла нощ и… последва първия ми работен ден в DAVID. Обстановката е приятна, а половината работен ден се оказва не чак толкова дълъг – даже напротив, особено в приятна компания. Настроих си машинката, доинсталирах каквото имаше за инсталиране и даже свърших доста полезна работа. Даже останах до края на работния ден (подушвам, че ще имам какво да съм отработил).

Вечерта премина доста неочаквано: тръгнахме да се прибираме с Веско, когато звънна Надя. От известно време насам доста рядко се чуваме и честно казано и се бях пообидил за това. Познаваме се от три години (някъде покрай чатовете) и първия (и последен до вчера) път, когато се видяхме, беше покрай първия концерт на Soulfly. Хех… тогава сериозно ми беше влязло в акъла това 15-16 годишно детенце…. Както и да е… имахме доста да си разкажем за изминалите две години. След като пихме по биричка и хапнахме в Кривото на Ректората, с Надя се занесохме у нас в Студентски град. Пихме биричка, разглеждахме снимки (мои, нейни,…), слушахме музика, говорихме си… Никога не съм попадал на толкова искрен човек – казва точно това, което и се върти в главата. Едва се изпратихме към 00:30…

Тази сутрин се надигнах рано – още в 7. Теглих душ и… изпреварих всички на работа. Да ми се чуди човек на ентусиазма… :)

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: