Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
July 2nd, 2005 by Valery Dachev

Отмора ?

Драо успя да ме убеди да останем още един ден в Бургас на квартира, макар че имам роднини там – било го срам. След посрещането на изгрева се засилихме в намален състав към гарата, където обикновено причакват наглите бабета. Засилихме се към първото, което ни попадна пред погледа. Оказа се много свястна – цената не беше висока за квартира на две крачки от Флора, а и самото беше адски ослужливо. Оставихме багажа, теглихме си по един душ и… заспахме. Събудих се два-три часа по-късно и се чувствах просто пребит. Сънят беше отмил всякакви ефекти от енергийните напитки, които бях погълнал предишната вечер, и преумората от лудеенето по плажа си каза думата. Въпреки това станахме, звъннахме на Явор, на Мира и на Тони (някакво девойче, чиято диплома за основно образование Драо трябваше да пренесе до София). С Мира излязохме на кафе – набързо, защото беше резерва на работа и трябваше да си е вкъщи. Щракнахме се веднъж (колкото да имаме една читава снимка заедно за годините, в които се познаваме), порадвахме се един на друг и така… Видяхме се и с Тони – оказа се готино лапе с много чаровна усмивка. Съдейки по дипломата обаче, не пращи много от мозък, а и шестицата и по “Моден дизайн” нещо ме съмняваше предвид дрешките, които беше навлякла. И все пак предполагам, че ще се премести в някое от двете професионални гимназии по облекло и не знам си к’во.

Докато вървяхме през морската градина, ни хрумна да ходим на плаж. Звъннахме пак на Явор. Не знам как дойде идеята да се пържим, не в Бургас, ами на плажа в Черноморец, но ми хареса. Прибрахме се, за да вземем необходимите пособия за събитието, Явор ни забрва с колата си (Алфа Ромео, модел 1986, 2л бензинов двигател, 160 коня, почти пълна електроника, постегната…), купихме винетка, заредихме с бензин и отлетяхме. Простотията по пътя не беше малка. Замалко да подминем Черноморец, но влязохме в него със страшна мощ. По същия начин и излязохме – някакво пишлеменце на колело ни заблуди за посоката към плажа. Докато се връщахме обратно с колата, малката твар побърза да се прибере в двора, преди да сме приближили. Усети се изчадието. Нищо, следващия път – запомнихме къде живее ! :-P След като (едва) намерихме място да паркираме, се спуснахме към плажа. Впечатление прави, че по-голямата част от хората бяха в платената зона, макар и неплатената въобще да не беш зле. Установихме, че повечето са чужденци. Оказва се, че на Черноморец въобще не е евтино (нищо учудващо предвид спокойния залив, чудесния плаж и хубавите къщета там) – наеми, провизии, заведения… А и нашите не е като да не са обирджии – казаха ми за случай, в който поискали на чужденец близо 50 евро за 3-4 картички. Хората не се усещат, че така догодина същите тези чужденци (а и други) няма да дойдат по нашето крайбрежие. Както и да е – опадаха ни очите (за сметка на други работи :D) по няколко чужденки на плажа, но и ние успяхме да им съберем погледите (заедно с тези на останалата част от плажа). Не спряхме да се хилим, да простеем и да ръсим глупости. Допълнителен чар придаваха и двамата младежи с тенджерата варена царевица: “Еротични кочаниииии… малки, средни, големи, по-големииииии… Загрявката на Памела Андерсъъън !”. Жегата действала много креативно на подобни натури. Дечицата край нас правиха пясъчни замъци, а ние си копахме яма – голяма, точно колкото да се побера легнал в нея така, че само главата ми (не тая, бе !) да се подава. Позите, и съответно снимките, отново бяха култови. Половин плаж се смя на глупостите ни. :)

На връщане наминах да видя кака Яни на работата и. Глупаво щеше да бъде да не им се обадя, само защото този път не съм у тях. Покани ме в Меден рудник, за да се видим с останалата част на родата. Междувременно се оказа, че Драо е загубил единия си GSM. Някакъв тип го беше намерил и, слава Богу, се оказа адски точен – дойде си със спортно Renault 19, подаде го телефона през прозореца, усмихна се и си тръгна. Един разговор даже не беше провел. Пичуфску. Занесохме лентата в цифрово фото – гъзарийка – само за 3,60 лв. свалят цялата лента на CD (може и на memory card) – няма изкарване на снимки, няма сканиране, рязане на снимки и т.н.. Пак пичуфску. За 40 мин бяха готови – колкото да се приберем за по един душ и да изсъхнем.

Докато Драо, Явор и Петя щъкаха из Бургас, аз се виждах с роднини в Меден рудник. Всъщност… става въпрос за първата братовчедка на баща ми и семейството на мъжа и. Винаги съм се възхищавал на гостоприемството на тези хора, предвид че не съм кой знае колко близо в родословното дърво. Държат кръчмето пред блока си. Заседнахме на салатка, бира, цаца, пиле… Беше забавно. Междувременно звънна и Мира. Живее на една спирка от въпросното местенце, но била излязла с майка си на пицария из квартала. Занесох телесата си натам и се запознах с бъдещата си тъща (:P). На Мира и предстоеше полет и се беше притеснила адски много. А явно си имаха и проблеми вкъщи. Въпреки това изкарахме добре, макар майка и основно да ни слушаше глупостите. Изпратих ги до входа им, с Мира се позастояхме малко в разговори и… трябваше да отлитам – на Явор му предстоеше изпит, а не беше хубаво Драо да остава сам. Довлякох се с култовия 211 до Краставицата и се прибрахме…

Адски дълъг ден. Равносметката показа само едно разочарование в лицето на Габи, причините за които още не са ми известни, но всичко останало мина страхотно. Оплътнихме всяка минутка и то с по нещо разтоварващо. Просто ми се иска да не ми беше последният ден там…

Comments

3 Responses to “Отмора ?”
  1. Дай снимки от плажа бе :)

  2. Как има??е нерви да прочете?? всичко това, не знам… :)

  3. Е предста’а?? ли си па да не’ам нерви :) ?? теб да те сложат в такъв хубав летен ден в офиса, пък бил той и с климатик, и ти да знае??, че до голяма степен заради собствените си щуротии ще трябва да провиси?? и известна част от нощта пак в офиса, пък да видим дали няма да почне?? да чете?? съвсем внимателно всякакви неща, дето и иначе би ги изчел с интерес :)

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: