Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
July 1st, 2005 by Valery Dachev

July Morning

There I was on a july morning
Looking for love
With the strength
Of a new day dawning
And the beautiful sun...


… Отидохме на Стария плаж. Имаше някакви хора събрани, но ние търсихме конкретни. Не ги намерихме. Аха-аха да се отделим, когато времето съвсем се развали, започна да гърми и прекапа. Върнахме се до моста. Намерихме си място сред хората под него и опънахме рогозките. Компанията там беше доста разнородна: метъли, някакви-никакви и банда синеморски к*рвенца придружавани от няколко добре подпийнали, подпушили, поддрусани и т.н. хлапета. Започнаха някакви неприятни закачки. За капак се появиха някакви типове, които редовно създавали проблеми (макар сега да изглеждаха кротки, но все така впечатляващи). Хванаха ме нервите. Не беше това настроението, с което исках за посрещането на слънцето. Гръмотевиците придаваха невероятна атмосфера – морето, пясъкът, хората… всичко ставаше ослепително бяло във всеки миг, в който ярка направилна пукнатина разчупваше небето. Грохотът от счупването идваше след миг и караше въздуха да потрепне. Седяхме на рогозките, а водни пръски оставяха следи по пясъка край нас.

Когато всичко (освен компанията наоколо) утихна, побързахме да се изнижем. Занесохме се към добрия стар Samba bar. Отново гаджето на Сисето беше DJ, така че цялата вечер мина под звуците на музика от 70те до края на 90те. Отначало се настанихме настрани от бара, но по-късно се пренесохме по-близо до огъня. Пясъкът беше влажен, но не беше студено. Хората бяха толкова дружелюбни. Агитката там също беше забавна – и те отговаряха на “А ти пушиш ли още козче ?” с “Питай ме некое друго въпросче.”. :) Това си беше “хита на сезонаааа”… Аз пък като лудите – цяла вечер щъках по пясъка и почти не седнах/легнах – куфях си, танцувах си, пях си…. ей така – сам, като лудите. Лошо няма: нямаше оплакали се, а и никой не ме преби. :)

Направих няколко снимки, докато хоризонтът започваше да се озарява от златистите лъчи на изгряващото слънце. Вървяха химни на Rainbow, Uriah Heep, Deep Purple… даже и най-неочаквано песнички от soundtrack-а на Hair (1979)… Няма как да пресъздам точно атмосферата.. Не чакахме дълго изгрева. Зазвучава Uriah Heep – “July Morning“, събличаме се и скачаме в морето. Плувам по пътеката нарисувана от Слънцето. Като че ли точно там водата е по-топла. Изправям се срещу слънцето, водата е до раменете ми. Вдигам ръце, за да го посрещна…

Невероятно е… като ново начало. Пречистване… Както и да е… ето малко снимков материал…

At the sound
Of the first bird singing
I was leaving for home
With the storm
And the night behind me
Yeah, and a road of my own

Comments

2 Responses to “July Morning”
  1. ?? снимките са невероятни…

  2. Мерси. За следващата година обаче се надявам да имам по-добър фотоапарат. Междудругото, бях изнамерил отнякъде снимки от July Morning на хора, които се занимават с това…

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: