Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
July 1st, 2005 by Valery Dachev

Бургаски вечери…

С Драо хванахме влака в 16:05 към Бургас. Гаврътнах един Shark преди тръгване – очакваха ни близо 7 часа път и почти никаква занимавка, а и влакът не беше кой знае колко пълен. По диагонал и срещу нас седна една 19-годишна (адски аргументирана и леко симпатична) девойка с майка си, а пред нас – мазен сливенски циганин в светло синя униформа. Хванахме се на бас с Драо, че тя е за Бургас, а той – за Сливен. Спечелих баса, но ще си спестя наградата… Измежду простотиите, които си ръсихме с Драо, забелязвам някакви странни погледи и жестове да преминават между Радослава (девойката, оказа се съученичка на Мирос) и “мазния”. Късно съм се усетил – вече са си обменили телефонните номера (майката явно не трябваше да забележи, че щерка и е курва). Момъкът прави странни физиономии и гледа хищно към момата. Не успява да скрие попипването си – рафтовете за багажа за стъклени и, благодарение на чантите отгоре, отразяват всичко. Девойката също заема странни предизвикателни пози. И така до Сливен. Наоколо някой си строи замък точно до едно гробище. Природата малко преди Сливен – склоновете, между които криволичат релсите, са невероятно красиви – покрити навсякъде със зеленина и отвесни скали, които я раздират. Долу тече река. Страхотно е ! Ако не минаваше влак от там, бих живял на това място.

Пътуването беше изтощително – нямаше какво да се прави. И карти забравихме да вземем даже. Пристигнахме с половин час закъснение. На гарата ни чакаха Явор, Мирос и Петя. Имаше и други познати лица, които слязоха от влака, но не се бяхме засекли в него. Въздухът се отрази тежко – беше влажно и невероятно задушно. С Драо едва дишахме. Не бях подготвен за нещо такова точно в Бургас. Хапнахме на “Вкусни катми”. Пичът там го помня от преди две години още – голям образ. Остналите му подражават в шегичките, но им личи от кого копират. Резонираха ни простотиите с него. :) А и в точно този състав обрахме точките и когато влязохме в помещението за пушачи.

По Богориди (напът към денонощния) мернах момиче (да не кажа жена): стърчащи прашки качени над кръста, дънки с ниска талия и къса блузка, край очите и имаше странни червени кръгове и май не беше грим… Казват, че била луда. Проститутка. Или просто курва. Отчайваща гледка. Срещнах и разни познати (Иртата например) на магазина, а и някои много чаровни чужди такива. :) Заредихме с бири и Red Bull и към плажа…

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: