Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
June 24th, 2005 by Valery Dachev

Ozzy, You Sick Bastard…

Това просто не беше истина. Даже на концерта на Judas Priest преди година не бях дивял толкова. Може би този път не пях, колкото тогава, но пък откъм куфеене… Чувствам се разглобен ! Избързвам…

Към 18:00 вече бях в офиса на Дондуков. С Драо причакахме Камето, която също инцидентно се нави да дойде с нас. Маршрутка 24 и някъде в началото на Илиенско шосе започнаха да се наблюдават задръствания, полицаи, регулировчици, метъли на талази… :) Мярвах познати лица, някои от които не бях виждал от много отдавна (Чочо, например, някои стари познайници от #metal…) и такива, които хич пък не ми се щеше да виждам (Мила, Пешо, … ). А и някои други, които винаги се радвам да засека (Йовко да речем), както и други, които бих се радвал да засека някъде отново (няколко девойки, които опровергаха идеята, че като цяло жените-метълки са се развалили :D). Организацията по пропускането на хората вътре беше супер-зле, но това спря да прави впечатление, когато налазихме стадиона. Заредихме с вода и мръднахме напред – бавно, плавно, между хората. И все се оказвахме до две зарибени момиченца, които обаче по едно време се отказаха от цялата тъпканица и излязоха назад. Така и не разбрах защо най-големите гиганти държаха да са най-отпред и да закриват гледката. Ха, видях и Васетата (от Каскадьори) и още няколко познати лица край тях. Но бяха твърде напред, за да им се обадя (а и на сладкото девойче с тях, което, уви, не познавам). Не липсваха и всякакви пияни, някакви гърци (странен манталитет имат тия хора), хора на по 50 години… яко ! Излязоха Ахат и направиха шоу, каквото и да приказват – страхотен звук. Е, солата им са далече от желаното, но не всеки e Dream Theater. Покуфяхме и на ZakkWylde. Справи се много добре, макар да не е в листата с предпочитанията ми. Black Sabbath като че ли се забавиха, но… чакането беше възнаградено стократно. Честно казано, забравих за всякакви болки от стоенето в момента, в който видях Ozzy и чух първите звуци на N.I.B.. Още на тази (любима) песничка спрях да усещам собствените си децибели, развявах грива, подскачах… Дължа извинение на всички, които пометох по време на концерта. :) Не липсваха и простотии – хората наоколо бяха страшно весели и споделяхме глупости на килограм. Както и да е… Ако някой посмее да ми каже, че Ozzy ще умира, трябва да го накарам да гледа запис от негов концерт – този човек пращи от енергия. И не знам на какво се дължи това му свойство, но за близо 60-годишен (мисля) старец е невероятно как кара публиката да полудее. Аз специално се разпорих откъм гърба от кеф. Истерията беше пълна. Припявахме здраво на песни като (в някакъв неясен ред) War Pigs, Paranoid, Black Sabbath, The Wizard, Devil Woman… Цялото (наистина) шоу свърши към 23:40. Неистово ми се искаше някак… да останем няколко стотин души на сцената и цяла нощ да подпиваме Tuborg (“The fun starts here !”) на тревата… Е, трябваше да тръгваме. Лутахме се… някъде. Като по чудо засякохме Вили (и приятеля и), както и още няколко познати мутри – всеки с посоката си. Излязохме на познат път – Илиенско шосе отново. Ни маршрутка, ни автобус, ни трамвай да ни вземе. Даже и такситата учудващо ни отказваха (сигурно защото Драо се опитваше да ги спре :D). Та вървяхме пеш с тълпата… през надлез Надежда, Централна гара, Мария Луиза… та чак до Дондуков. Не сме добре. Вървели сме около час и двадесет минути. Но пък ми беше яко (поне на мен ! :)). Паркирахме се в офиса, за да вземем малко багаж и… по такситата.

Точно този Aspirin C, който изпих снощи, не помогна. Търся още. Междувременно Гарфилд се прибра приятно накъркан. Говореше нещо, забравих какво… просто се отнесох. Днес, ако всичко е наред, ще излезем с Бени нанякъде – разходки, билярд.. някакви такива неща. Но да видим какво ще се получи. Чака ме адски много работа…

Тия дни се запилях покрай съставяне на CVта, правене на разочароващи тестове на BrainBench, ходих и на първото си интервю (отзивите са много добри от там). Харесал съм си и още няколко работни места, но ще видим какво ще се получи. Имам и доста проекти да приключвам. Вместо това, приех и още. Не съм добре. На всичкото отгоре си пилея времето. И не ям… Трябва да се вкарам в ритъм…

Comments

2 Responses to “Ozzy, You Sick Bastard…”
  1. Ей, Валери, да си жив! Най-сетне някой от всички, дето се канеха да ходят, да споделят как е било, що е било, какво са преживели и как им се е харесало…
    Благодаря ти!

  2. Хех… бе??е жестоко. Даже преди малко ходих до едно момче да го окабелявам и коментирах концерта. Явно всички са супер впечатлени. ??нтересно какво ще кажат критиците :).

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: