Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
June 20th, 2005 by Valery Dachev

ОтПисване

Отдавна още започна да се заражда някакво изгарящо нежелание да се прибирам в Казанлък. Не, не е заради прогресивно западащата компания. Опитът от този уийкенд показа, че си имам такава. Лошото е, че същият този опит ме накара вкъщи да се чувствам като във феодална крепост. Отношението на баща ми вече става непоносимо. Н стига, че от години отказвам добри предложения за работа, само защото той настоява да се забия в образованието си на негова сметка, ами сега и ми го изкарва през носа. С години търпя караници и интриги вкъщи (край на които родителите ми така и не са сложили, а начинът си е елементарен), ами трябва и за малкото време, за което се прибирам, да слушам (пък и половината) викове за глупости. В духа на собствения си егоизъм заявявам, че не мога да търпя допълнително да ми късат нервите (както това правиха в продължение на 18-годишния ми престой там) и получавам: “В моята къща ще правя каквото си поискам, а, докато ви изхранвам, ще ме траете.”. Точка първа: не съм на 15, че да ми говори така. Точка втора: харча много повече, отколкото получавам от там (и то взимам, колкото да поддържам самочувствието на баща си – грешен подход !). Заканил съм се, че съвсем скоро вкъщи ще започна да се прибирам “само нагости”. Сестра ми и тя ще придойде в София в началото на следващата година, а майка ми няма да го издържи. От там нататък няма да остане с кого да се държи по този ужасен начин (и то често пред приятелите си, от които сякаш напук пък изпитва някакво невероятно страхопочитание и не смее да каже и дума на въпреки). Побеснях ! Сценарии за нататък тъкмо няколко. Имайки предвид, че от образованието ми от тук нататък остават само изпити и бакалавърска теза, май ще гледам да се установя в София (колкото и да не ми харесва) и вече започнах да търся начини за това. Така де, търся си постоянна работа като PHP програмист (надявам се). Щеше ми се да е half-time, за да имам свободно време, както за изпитите, така и за странични проекти и занимавки, но май ще трябва да се примиря с пълен работен ден. Само да приключа нещата, които съм захванал, да сглобя едно CV (или по-скоро ще редактирам нечие) и така… Не мога да разбера само твърде претенциозен ли съм или какво, но май ще откажа първото предложение. Под нивото ми е, съжелявам. Но като за едночасово търсене – толкова. Получавал съм и по-добри.

Вчерашния ден поне си изкарах успокояващо. Пренебрегнах съвсем факта, че имам да уча за изпита, който междудругото се пада след около два часа, и още в 10:30 (почти без да обеля дума на баща си) се изнизах от къщи. Половин час по-късно имах среща с Катя – сладурче, за което може би вече съм споменавал. Беше слънчево и приятно ветровито, така че директно се засилихме към Тюлбето – пейки, люлки, хора излезли да поразходят я колата, я децата, та дори и себе си. Разходките по алейките и пътечките на може би единственото подходящо за подобен отдих място в Казанлък бяха придружени от много лаф и смях. Излегнахме се в странното дърво (корен, от който излизат три ствола образувайки нещо като длан с три пръста :)), което обитаващите го вечер наркомани наричат “Energy”. Разходихме се и до резиденцията на Арсенал (сдание, което с удоволствие бих си купил, ако имах парите) – сгушено някъде из парка, настрани от почти всякаква цивилизация, и изложено на шума от вятъра свирещ между клоните на дърветата. От там тръгнахме по един отъпкан вече маршрут – до военния полигона, за да се порадваме на силния вятър (който като нищо можеше да ни отвее, предвид, че и двамата сме едни фини и елегантни :D), до вилната зона (да ядосаме малко люде, като си хапваме от вишните пред оградите им), до чешмичката по пътя към Художествената гимназия (за да се опръскаме приятно), за да се паркираме след 4-часовия преход в някоя кафе (защо ли пак Зелено ?).

Изпратих я, а време за почивка след това почти не остана – влакът отново беше в 17:30. “Ееее, събрахме сее” на гарата не малко народ, но в крайна сметка пътувах с Марина (бивша съученичка на Гарфилд и настояща колежка от инженерната физика). Не сме млъкнали през цялото време, като много набързо претупахме темата с даскалото и остатъка премина в разкази за купончета, взаимоотношения, деградацията и какво ли още не. Сериозна казанлъшка хегемония се наблюдаваше в маршрутката към Студентски град – кажи-речи почти всички познати, които срещнах още на гарата в Казанлък. Прибрах се с багажа и само отскочих до магазина за два кена Shark. Предстоеше (или поне така се надявах) безсънна нощ на зубкане. Материалът влиза почти толкова лесно, колкото и Shark-а. Дано не е излязъл с него на сутринта. Така или иначе не съм минал целия конспект, а и предпочетох да заспя към 2:30 и да стана в 6:00, отколкото да се опитвам да уча на сънена глава. Тази сутрин прочетох повечето от това, което беше останало… и всъщност повече, отколкото бях прочел въобще последните няколко дни. Трябва да се концентрирам, наистина.

Днес на доста хора трябва да стискам палци. Дано да не забравят да ми го върнат тъпкано… Както каза Драго снощи: “Не ‘Успех!’, а ‘Късмет!’ се пожелава.”.

Comments

One Response to “ОтПисване”
  1. За свободното време не се притеснявай – ще има?? такова. Дори след сряда може да има?? още повече свободно време, след като г-н Петко Горанов внесе доклада си в УС на ПСБО, че не изпълняваме поетите ангажименти (което си е самата истина, между другото). Вече обмисляме на кого да продадем наличните кабели и суичове и май следващото ОС ще е за разтурването на Сдружението.

    Както се казва: D*L – добрите вести идват бързо! (да не става реклама) ;-)

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: