Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
June 16th, 2005 by Valery Dachev

Ретро автомобил

Винаги съм сънувал някакви адски несвързани сънища. Вървях и се сбих с когото не трябва. Бягах… нанякъде. И открих своя ретро автомобил. Беше голям и червен. Потъвах в седалката и едва виждах пътя. Дясната част на предния капак се отвори, затворих я през прозореца. Прибрах се и го се похвалих на тъщата (която и да бе дъщеря и :)). Повозих Галин на село. С него изкачва баири само на първа, но пък вози нежно. Пали лесно, а приятният грохот на двигателя ме кара да треперя. Открих новата си мания, разбрах чуждата…

Денят вчера беше натоварен. Срещата ни с Еми беше в 9 сутринта на Попа. Отново подраних, но пък хапнах. Интересни телефони са сложили БТК – камерка, touch screen, Интернет… само совалки не изстрелват (поне не го намерих из демонстрационните менюта). Еми е сладурче, гуш за “Здрасти” и се запътихме нанякъде пеш. Яна не можахме да я намерим, така че без нея. Минахме покрай НДК, малкото НДК, излязохме на Витоша и така до Южен парк. Обикаляли сме го към 12:30. Междувременно Яна и Алекс също се присъединиха към нас. Гондолата до сцената не работеше. Но пък имаше нещо друго , което правеше дечицата луди. А като сряда имаше доста такива (Драо пак изтърва ! :)). Последва придвижване до Хемус и през Лозенец до Орлов мост. Пак пеша.

Имах среща в 14:00 при нотариуса там с останалата част от Управителния съвет на Локалната мрежа. Решихме го на спешно събрание предната вечер в Албена – някъде около 23:00 май беше. Трябваше да направим пълномощни на трима души, за да си олесним живота. Повечето закъсняха с една цигара време, а цялата операция отне не по-малко от половин час. Следваше изтупване в банката, за да изтеглим какво-що пари има (доста имаше за пазаруване). Въпреки по принцип перфектното обслужване в Първа Инвестиционна Банка, имахме достатъчно време, за да оберем добро количество от бонбонките. Hint: лилавите са дъвчщи – много яко ! Излязохме и се разотидохме. С Добрев трябваше да напазарим малко кабели, конектори и розетки.

Тъкмо тръгнахме и на улицата наистина изненадващо срещнах Мира и Габи. Не знаех, че тя е в София. Прегръдки, целувки, бясно оправдаване. Смях ! Пропуснах да кажа “Здрасти!” на Габи, а в объркването си май нямах и желание. Sorry. “Хайде утре да се видим !”, “Ok.”. Добрев наблюдаваше сцената доста учудено, но потеглихме. Пеша от Парламента кажи-речи до Сточна гара. Цените в Невен ни се сториха високи. Казват заради покачването на долара, но това е цените не беше пропорционално. Тръгнахме да търсим Tornado Sistems (правописната грешка не е моя – има го навсякъде, където пише името им). Доста се лутахме докато ги намерим, но офисът им се оказа страшно приличен, а обслужването – на ниво. Толкова, че да изхарчим 1100 лв.. Доставката ще е днес по някое време. Сега като се замисля, нямам ключове за никъде. Къде ще ги пренесем тия неща, нямам си и на представа.

Хванахме трамвай. Пишлеметата в днешно време са адски зле. Две (видимо) 12-годишни ми подсвирнаха в него. Пак ме изби на агресия. Едната мяташe гюбеци на чaлгата, която бе издула с GSMа си, другата пращаше целувки на хората от минаващия край нас транспорт. К’во беше: “Ако знае баща тиии…”. Не знам накъде сме тръгнали. От Попа хванахме 94. Реших да взема нещо от магазина. Срещнах Христина и Пейо по пътя. Не успяха да ме убедят да изляза от къщи по-късно и да ида на ИББ. Пак обещах да е другата седмица. Скоро ще спрат да ми вярват, но какво да се прави. Просто бях изтощен. Проснах се вкъщи на леглото. Мързеше ме даже да хапна, а не бях ял цял ден. Уговорих си изпита по Физика на Кондензираната Материя за понеделник. Дано сваря да науча. Почти не станах от там всъщност…

Някъде към 22:30 изненадващо се почука на вратата. Влезе Драго. Срещнал Мира на Фантастико, та решил да я доведе замалко нагости. Колко малко – един час. Лигавихме се, бъбрихме си, бъзикахме се с нея. Беше весело. Все пак не станах от леглото. И въпреки че ставаше дума само един час още в първата му половина се понесе аромат на бясна ревност. Вятърът духаше откъм 33ти блок. Човекът ще си вкара неприятен автогол, усещам. Тя си тръгна, аз заспах.

Чака ме напрегнат ден: след малко на Плиска посрещам приятел на баща ми, за да взема лаптопа, трябва да ида до IT Service, за да сменя капака. Пак ще търча наляво-надясно. Искам си ретро количката. Надявам се през това време да не тръгнат да правят доставката тук, защото няма кой да ги посрещне. Следобед ще ги причаквам. А вечерта съм с Мира (ако там не се е заформил вече някакъв скандал). Мисля по-късно вечерта да довърша някои неща по 2be007, ако остане време и по Raptor. Част от деня утре ще заделя за учене. Може би все пак ще хвана експреса (опс, ускорения бърз влак) към Казанлък. Крайно време е да се прибера замалко.

Ох, разхлопах се, а още не съм се сресал даже…. мамка му.

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: