Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
June 11th, 2005 by Valery Dachev

Мноо зле (update)

Простотията вчера започна още с купуването на подарък за Гарфилд. Хубави девойчета и големи простаци щъкат край НДК следобед. Забелязах го, докато чаках Драо. Влязохме в Пасажа, грабнахме керамична плочка с надпис “Нося на пари”, колкото да не е без хич. Ре??ихме, че по Пиротска (в така любимите ми Малки Хали) ще намерим нещо по-интересно. Явно и колегите му не са знаели какво да му купят, за да му подарят слънчеви очила (били те и Zippo). Взехме му и един малък Гарфилд, но нито ще тръгне пъзели да реди, нито кораби и самолети да сглбява, нито да си играе с колички – неща, които на всеки друг биха подхождали, било то и само за бъзик. Случил бях обаче на компания за пазаренето – Драо се сети, че можем да вземем епилатор. Хем бе??е простотия, хем му влиза в употреба на Галин (всъщност в момента с това се занимава :)). Последваха редица консултации по телефона и избрахме.

Мар??рутът нататък бе??е офиса на ДАВ??Д, за да вземем Лалев и се затикахме към Студентски град. Още сутринта Галин бе??е напазарувал от Метро (за около 105лв.), така че остана просто да си сипваме. Сбрахме се бая народ, като някои съвсем непознати. На смрачаване вече започнахме да се омагьосваме. Допълнителен тласък ни даде наргилето, което се появи благодарение на Дидо и Венци. Не бях пу??ил от такова нещо досега и се оказва голяма мания. Влиза в shopping list-а, като се опарича. :) Отделно се уредихме и с малко трева. Всичко това, в комбнация с алкохола, подейства наистина обезсмъртяващо. Хладилникът постоянно се отваря??е от натъпкания в него алкохол. Опитах няколко нинджа-трика, за да го затворя, но никакъв ??анс. Вместо това с джедайски стоицизъм се облегнах на врата на хладилника и занагъвах руска салата. Опитите на Гарфилд да ме нахрани завир??иха с престрелки от салата. Наложи се аварийно измиване на коси, дрехи, ръце, крака и пречиставане от парчета краставица, моркови, грах и какво ли още не от всички възможни и невъзможни вдлъбнатини и изпъкнатини по телата. Мацаницата бе??е пълна. :-P За капак, тъкмо се бях излегнал, когато Дени и Драо ре??иха да изпробват епилатора на Галин върху крака ми. Не стана ! :)

Събуждането сутринта бе??е наистина тежко. Пак в 7:30. Първото нещо, което установих, че стаята продължава да е кочина. Пързалях се по салатата и алкохола на пода. А някой ми бе??е залял клавиатурата с непознато (или по-скоро неразпознаваемо) вещество, благодарение на което функционира??е само един клави?? (“a”). Добре, че имам една износена резервна – тази се су??и. Заспах отново и се събудих от звъненето на телефона на Галин. Лалев и Драго довтасаха и започнахме да разчистваме. Още не сме приключили…

Май няма и да е скоро – остана още алкохол за доизпиване. Поредната тежка нощ… К’во бе??е…

Води ме в някоя квартална кръчмааа…
и поръчваййй…
Пий за мен, и се сбий заради мене…
Всичко живо.. да ни псува…
От целувките ни бясно да ревнува…

??вана – “Нещо нетипично”

??зпростях… Определено изпростях.

P.S. Успях да направя и нещо смислено снощи. Повече от две години с отно??енията ни с Камелия имаха един стра??но неизяснен статут – не комуникирахме, даже избягвахме това. Може би няма??е да ми прави впечатление, ако не бе??е част от компанията ми. А и е стра??но тъпо без ясен повод да се държим по този начин. Та, макар и на пияна и напу??ена глава, успях да проведа един (поне тогава ми се стори) смислен разговор с нея, малко преди да си тръгне. Резултатът: graylisted.

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: