Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
June 9th, 2005 by Valery Dachev

Капитански дневник #188

Джани пак закъсня, ноооо… нищо ново под небето :). Подгизнахме, както се очаква??е, докато стигнем до Халите. Не знам що ни щукна именно там да се замъкнем. Писахме дома??ни по английски, ха-ха ! (Тук пак ще ме обвинят, че пак с девойки с бележници се занимавма, но какво да се прави…) Липсва ми даскало. Бе??е готинко – не бяхме перфектният клас, но и не предполагахме колко близки сме били. Предполагам, че на всеки се е случвало. А и се чувствах някак по-свободен – малко неща зависеха от мен. Това бе??е цената на самостоятелността. Както и да е… за друго говорих. (Понякога се възхищавам понякога на способността си да се отплесвам от темата и да се връщам рекурсивно назад !) ??зкарахме си в приказване на глупости – бе??е забавно. Подгизнахме и на връщане (макар да бе??е с трамвая). ??зпратих я до Лозенец и се отбих у Лина, за да и оставя чадъра, който бе забравила в мен. Не знам защо не бях на кеф – оправдах се с работата и побързах да се прибера вкъщи да поспя. Това си остана най-ползотворното нещо, което свър??их за деня. Даже не помня какво вър??их вечерта. Освен че с Радост, една нейна приятелка и Гарфилд ходихме на кафе в 42 (между редовете: видях Ради – бив??а сервитьорка в Helloween, дето мноу ми радва??е окото !). Последният навъртя пък 2 часа и половина телефонен разговор с Драо. Простотихме в multiplayer. ??ма и компромати ! :) Фактът обаче е, че заспах чак към 3… сигурно заради късните кафета.

Събудих се малко преди 10 – тъкмо като да напомня на Грейвър за съсипаните му със скумрия в доматен сос дънки на Roberto Cavalli. ?? снощи, и днес не можах да намеря лекциите по Астрофизика, които бях обещал на Енджи. Слава Богу се появи Стефан, който даде някаква връзка в нета към лекциите. Та… като се видяхме във факултета отново не направихме много повече от това да пийнем по бира. Минах и през офиса на DAVID да оставя малко снимки за сканиране на Драо, че е крайно време да ги върна, и се прибрах, за да отдам отново почит на бездействието. По-късно Драо и Веско ме прекъснаха, като ме извикаха на кафе, което премина във вечеря в студентския стол на Медицинска Академия. Много здраво – за 2.40лв. се натъпках като прасе… стомахът ми още го преживява…


Oh, you know I have seen
A sky without sun
A man with no nation
Saints captive in chains
A song with no name
For lack of imagination

Shakira – “Eyes Like Yours”

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: