Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
June 5th, 2005 by Valery Dachev

Обратно в София

И отново се събудих по никое време. Спрях компютъра и легнах отново. Заспах. Субудих се отново след около час, но не можах да се унеса отново. Излежвах се и се радвах на тишината. Поне в тази част на Стамболийски коли много-много не минават, а през стените на кооперацията не се чуват съседите. Най-много някой в двора да се провикне. Станах, оправих стаята и се измих. Плескам се с някакво кремче на Avon против тъмни кръгове под очите. Ицаци ми го препоръча и уреди – дано помогне, че с моя ритъм на живот… Закусах.

Очакваха се гости и в апартамента (особено в кухнята) цареше известна суматоха. Напук на нея обаче с Мимс ту паразитствахме на дивана, ту киснахме пред компютъра. Беше се отказала да ходи на кастинга – лошо момиче, лошо. Щеше да им събере погледите. :( А аз щях да се хваля, че я познавам и да припечелвам някой друг лев от автографите и. Сега заради нея, ще мръ ф мизерийъ. :-P Предната вечер наистина си легнах късно (постягах компютъра – марков Compaq) и направо не знаех как ще преживея деня. Не исках да губя обаче малкото оставащо време там в сън и се държах на крака. Около масата по обед се събрахме наистина доста хорица и се натъпках като прасенце – и лазанята, и сладкиша след нея бяха много добри – поздравления !

Винаги съм се чудил как може уж разумни хора като Драо (хаха!) и Веско да ми се връзват на акъла. Подхвърлих им идеята на връщане от Казанлък, вместо по подбалканския път, да минат по магистралата, като се отбият в Стамболийски да се видим (аз така или иначе щях да пътувам с влака, защото Suzuki-то е двуместно). Към 16:30 ги причакахме на читалището. Мимс и Ива им се зарадваха, особено на Драо, който почти им беше станал легендарен. Пообиколихме малко, докато намерим прилично и хладно място да седнем. Тоав място, всъщност се оказа Флирта – заведенийце с учудващо бърз персонал – просто мечта. :) Отново демонстрирахме простотиите си – слава Богу, Драо този път не го беше срам, та и двамата бяхме във вихъра си.

Таня ме изпрати усмихната, когато отидох да си взема багажа. Това (както се потвърди по-късно) означава, че учудващо съм направил добро впечатление. Всъщност не е толкова учудващо – всякакви родители винаги са ми се кефили. Цялата банда си ме изпрати на гарата – да се почувства човек като звезда. :) Трябваше да викнат и още някой, че съвсем да ми се вдигне самочувствието – и автографи щях да зараздавам. :) Във влака пък учудващо ми кликна Драго (не Драо, ами Драго !). Исках първо да седна и тогава щях да му звънна. За мое учудване го срещнах, докато прекосявах влака – бил на семинар в Пловдив. Нормално доста бих се втрещил като го видя с тази коса, но бях предупреден, че се е остригал. А във вагона, в който беше седнал той, засякох друг образ – Сту. Тоя човек сигурно от година не го бях засичал. Всъщност е от първите люде, с които се запознах при настаняването си в Студентски град, а с компанията, която бяхме тогава, са свързани едни от най-откачените ми спомени тук. Помня и как се запознахме точно – първата ми сутрин в тази стая, събуждам се рано – всички спят. Някой леко почуква на врата и не чака отговор – директно нахълтва – висок, дългокос, ухилен до уши и изревава “Wazzaaaaaaaaaaaap?!”. Макар и доста учуден и без да го познавам отговарям по същия начин, докато се събудят останалите и допренесат за ранното огласяне на етажа… :) “Блаженни годиниии, рок-ен’-ролът беше ощеее млад…” :D

За вече близо четирите години пътуване до София, никога не бях слизал другаде, освен на Централна гара. Хареса ми обаче идеята на Драго да се свлечем още на Подуяне и да повървим до 280. Поговорихме за приятелите – за тези, които си струват, и тези, които разочароват… и за жени, естествено – за връзките, за зарибявките, за нуждите…. Ей такива ми ти работи. :) Първата ми работа, като се прибрах, беше да опитам да си включа компютъра – с повече въртене на кабели, някак запали – чудничко ! Нямаше нет. Един телефон и го оправихме. Други пък нямали мрежа (как са ме усетили, че съм се прибрал ?!), но всъщност забравили да си сложат WINS, а и при тях “нямам мрежа = нямам Интернет”. Последното вече не ме вълнува. Останалото беше лаф и прехвърляне на снимките от Стамболийски. След известно допитване, може да сложа някоя друга нейде. Ех, суета…

Сънчо чака…

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: