Мамка му стара, тоз джам как го затворих преди submit не знам…
Та… тове беше надписът на култовата тениска, която някакъв момък в Строежа носеше тази вечер – червена с изрисуван пистолет. Пукнах се да се хиля :D. Иначе от два дена се каня да си наготвя домати с ориз (както Мира ме е учила) и все не успявам. Такива ми бяха плановете за тази вечер и отново не ги осъществих – остава за утре. Вместо това Галин предложи да сефтосаме транформиралото се от Cosmopolitan в Monkeys заведение точно до входа ни. Почерпи с Бял руснак (те повечето всъщност са си такива) – ослади се, но друго си е биричката :), обсъдихме важните теми от живота и аха-аха да звъннем на някого да дойде да прави компанийка и моят гениален (“почти феноменален”) мозък установи кой ден от седмицата е всъщност – ден за ретро. Засилихме се към Строежа – достатъчно пълен, като за четвъртък, и достатъчно празен, за да мога да покуфея без да отнеса половината человечество около себе си. Пийнахме по малко и се изнесохме. Разгонил съм се нещо – на входа засякох някакво девойче, което ми грабна съзнанието чак докато си седна на компютъра вкъщи (а това въобще не е малко ! :)).
Интересното е, че въпросното девойче беше с някакъв момък (Сашо, ако не ме лъже паметта), с когото бях съквартирант (барабар с Павел) на първата ми национална олимпиада по физика в 8ми клас. Нашата школа определено им беше взела страха – в това бяха вложени години усилия и възпитание на отбора. Ние разбихме това на пух и прах тогава. Но пък си изкарахме добре… :)
Утре предстои много – дрехите от прането, готвене, разчистване, привеждане (доколкото е възможно) във вид удобен за гледане и отлитане в посока Стамболийски. Чудя се даже дали да не си изключа телефона за през weekend-а. Освен това се чудя кой идиот ми дава телефона на други идиоти в чата. Само да го разбера, жална му майка. А пък колкото до майка му….
Както и да е…. възглавница не легло ме чака…
Leave a Reply