Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
May 16th, 2005 by Valery Dachev

Такъв един сезон

Както често се случва, не е на хубаво, но времето ще си покаже. Позволявам си да бъда оптимист.

Онзи ден… даже не бе??е ден още – в 7… Та, надигнах се, бързо привеждане във вид що-годе удобен за гледане и напът към София, барабар с на??ите. Предпочитам да карам сам – всеки дава акъл, защото съм ??офьор от има-няма година и половина. Включително и майка ми, която откак взе книжка (преди доста годинки) не е сядала зад волана. Към 10:15 вече бяхме на летището в очакване на самолета на Москва. Пристигна с 20 мин. по-рано, но на Аэрофлот им е навик. ??нтересно е да се отбележи, че по случай 60 годи??нината от края на Великата отечествена война подаряват на всички ветерани от войната безплатен двупосочен билет от Москва до кажи-речи произволна точка на света. Малко грубо наистина, че ветеран от Камчатка например трябва да отиде до Москва, за да пътува до New York, но… Както и да е, баба ми мина по тази програма. Към 12:30 вече пътувахме към Студентски град. Разтоварихме всякакви багажи и подаръци и ги изпратих по живо, по здраво към Казанлък. Ще се видим пак идната събота. Остатъка от деня (а и вечерта) прекарахме с Таня…

Вчера денят бе??е отреден за ролери в Южен парк. Обадихме се на Драо и отлетяхме. Засякох Наков на пицарията. Оплака се от някой-друг бъг в Outlook и се похвали, че отлита към някакви новооткрити пещери. Всеки луд с номера си :). ??зсипахме се в на уговореното местенце, причакахме Драо и засъбирахме погледи (всъщност Драо обра най-много :)). ??мах среща към 2 в Лозенец, която обаче се проточи твърде дълго. На всичкото отгоре заваля. ?? буквало, и преносно, всичко се окаля. Отново житейски драми, неприятна история… ?? обслужването в заведението, къдто с Галин и Моника ре??ихме да вечеряме, куца??е…

Отново куца??е и отно??ението на някои по-специални люде, но това не е от вчера, не е и от оня ден… ?? все пак се дразня от незаслужено отно??ение. Дразня се, когато злобни хора постигнат своето. Дразня се и на тези, които им се връзват на акъла. Нормално бих казал “Да са живи и здрави !”, но този път ми се ще да използвам един израз, който ми е наследство от Павел (който също нещо се позагуби напоследък…), а именно: Да мрат в лайна !.. Достатъчно нерви покъсах.

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: