Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
April 28th, 2005 by Valery Dachev

На себе си

Използвах последните няколко дни, за да изляза наясно с някои от хората отговорни за (или поне… съпътствали) сдуха ми напоследък. Не бих казал, че съм обзет от някакво неземно спокойствие, но е по-добре, когато картите са свалени. За съжаление, това (заедно с работата, която успях да свържа междувременно) стана за сметка на други люде, които лиших от вниманието си, и затова им дължа извинение. В крайна сметка времето и възможностите ми са ограничени… А ежедневието ми въобще не протича еднообразно. Дочетох “Ни вест от Гурб” (както споменах, весело и разведряващо книжле), позанимавах се по малко с всякакви интересни работи покрай компютъра, осъвършенствам готвенето на домати с ориз, върша по някое добро и по някое лошо (за баланс) дело и такам… Отчаян съм от скоростта, с която чета – пред компютъра не ме заболява глава и не ми се доспива толкова. Губя всякакъв тренинг.

Днес Мира дойде в София за два дни. Радвам се, че и с нея успяхме да се изясним. Липсва ми вниманието, което ми обръщаше преди, но се надявам, че си струва. Виждам желанието да поправи грешките, които допусна по отношение на мен и това като че ли ми стига… поне колкото да не придизвиква онази бясна ревност, когато ме пренебрегват.

Междудругото, забелязва се засилената кампания за взимане на мерки от страна на институциите ни по въпроса с Николай Баровски. Историята, която може да се прочете на сайта, е също толкова тъжна, колкото и разочароваща. Честно казано, потресен съм, не само от мълчанието на държавата ни, ами и от мълчанието на медиите по въпроса. Търсенето за това име в Google даде 62 резултата. Тъжно ми е да отбележа, че по-голямата част от тях са страници по блогове, страници на online издания (в които авторите са близки на Николай) и информация свързана с изявите на Балканджии в негова подкрепа… и останалите нямат нищо общо със случая. Точно тези, които трябва да вземат отношение, спят. Подушвам едно нелепо подобие на случая с медиците ни в Либия… Срамота.

Утре надвечер пътувам към Казанлък. Надявам се някакси да смогна да се отбия в Кида Байт, за да оправя бозите, които се случват там. Честно казано обаче не виждам как ще стане това, предвид перспективата в събота сутринта да отлетя към Бояджик. Както и при Васил, очертава се един лишен от технологии уийкенд, само че в малко по-различна (скучна?) обстановка. Сигурно ще се разсея от липсата, като попрочета порядъчно количество лекции… Така де… то ще си проличи.

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: