Не ми липсва работа тия дни: започнахме работа по нов български web-магазин (този път за ловни и риболовни принадлежности), малки ремонтчета по AVC Broadband и 2be007.com, проблеми покрай получаването на поща в Казанлък. Не стига това, ами вчера ми сервираха, че мрежата на “любимия” ми сървър (любим, сигурно защото е AMD64) не ще да запали. По-ужасното е, че в Казанлък май не може да се намери някой да види какво става, евентуално да настрои друга мрежова карта. И като включим малката подробност, че по неизвестни за мен причини, с ядрото, което съм инсталирал, клавиатурата отказва да работи (прекомпилирал съм го сигурно 5 пъти)… А на тази машина са пощите, web сървъра и т.н.. Добре поне, че VPNът е на друга и последствията не са толкова фатални. Но пък си имам работа за когато се прибера в Казанлък в петък.
Ежедневието ми въобще не е скучно иначе. Черния котак Люси е объркал съвсем биологичния си часовник и се опитвам да отспивам среднощните му набези измежду периодите, в които работя, и глупостите, с които се занимавам. Така или иначе сънят ми е неспокоен. За няколко дни успях, както да се набъркам в нещо страшно приятно, така и да забъркам нечовешка каша, да причиня болка… Уви, положението е такова, каквото е. А то е, че съм егоист. Основно… От тук следват няколко тежки извода и дилеми…
Време…
Leave a Reply