Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
April 19th, 2005 by Valery Dachev

Хич не ми е лесно

Голямо прецакване и то пак покрай глупавия ми мързел. Имах да правя промени, както по AVC Tradecounter, така и по разплащателните системи на AVC Broadband (тоя холдинг просто няма равен). Планът беше да ги завърша още снощи, но… явно бях забравил за сватбата на Кунчев, когато определях срока. Трябваше да премествам ангажименти, а и Мира пристигаше снощи с влака.

А тази сватба така и не я разбрах. Когато Митака ми го сервира, честно казано не му повярвах. Аз всъщност даже не знаех, че има приятелка. Решили го на някакъв купон предната вечер. Не му повярвах и когато каза, че по повода е изтеглил документите си от “Word & Travel” агенцията, с която смяташе да заминава на бригада в САЩ. И сигурно отново нямаше да повярвам, ако булката не беше наистина в бяло, а него не виждах за първи път в елегантно черно облекло. Шантаво е, защото момъкът е малко по-малък от мен, а аз женен на тоя етап не си се представям. Още повече толкова импулсивно да взема решението да се БРАКувам…

Иначе се радвам, че днес хората се сещат за мен. Например братовчед ми, който меко казано ме шашна, като ме покани на концерта на Megadeth, а далече не съм свикнал да слуша подобна музика. Росето пък реши да ме “предупреди”, че идва в София за един ден, няколко часа след като пристигна. А Велин снощи пак извади кофти късмета да се обади да се видим в неподходящ момент (случва му се за 3-4ти път подред, този път бяха сватбата и посрещането на Мира). Силвия е минала да ме викне на кино, но въобще не съм я чул на вратата. В крайна сметка с Мира се озовахме на палачинки у Таня. Последната пък извади нещо много добро за напиване – нарече го “шнапс” с вкус и аромат на пъпеш. Надушвам, че някой ден с такова ще се отрежем. Мисля, че имам нужда от това…

За трети път се пробвам да козя и за трети път не ме хваща. Повече никакви подобни опити. Похвално ми е, че от повече от седмица не съм палил цигара и честно казано и не изгарям от желание да го направя. Дори въпреки малко неприятните разговори, които ми се случва да водя напоследък… По повода обаче се стигна до извода, че “по-добре да водиш несериозно разговори за сериозни неща, отколкото сериозни разговори за несериозните.”.

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: