Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
April 14th, 2005 by Valery Dachev

Малко за времето

Вчера следобед времето като че ли се “поразвали”. Така му казват. Мен ме радва. Гръмотевичната буря снощи ме израдва. Липсва ми терасата и изгледа, който имам в Казанлък – майка ми е обзавела с удобен фотьойл, а едниствено някакъв блок се опитва да прикрие Средна гора. В тъмното като че ли не се вижда. Точно затова обичам гръмотевиците: всичко само за миг проблясва сякаш е ден и изчезва. Следва невероятен гръм, който кара чая в чашата ми да се разтрепери в ръцете ми. Тялото ми настръхва, когато пукотът мине през него. Както споменах днес на Криси, чувствам се на мястото си в природата – нищожен. Замислям се, че на тази буря и е през оная работа дали днес гаджето те е зарязало или пък си си купил нов комплект колони. Не се интересува дали си някой или никой, а само от това дали си заземен. :) Опитвам се да си представя също това място преди няколко хиляди години например: пуста равнина, животни скрити под дърветата и няколко души скрити под кожата на някое от тях… Тътенът е този, който не се изчезнал и/или променил във времето – сякаш олицетворява силата на първичното, естественото…

Мдаммм… липсва ми терасата…

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: