Valery's Mlog

След като снощната вечер прекарах предимно с Мирос – “Le chef d’oeuvre” и после вкъщи на лаф. Остатъка от вечерта прекарах пред компютъра. Събуждането ненормално ранно – 8:30. Пак пред компютъра, в банята и… в 12:00 на Плиска. От няколко седмици се уговаряме с Бени за пикник. Страшно се радвам, че случихме на време – беше топло и слънчево. Напазарувахме и тръгнахме пеша към набелязаната полянка от Борисовата градина. Сервирахме и се настанихме. Да се намери свободно местенце сред кучешките изпражнения, празните кутии от цигари, бутилки от бира, опаковки от какво ли още не… Въпреки това, самата разходка и престоя бяха меко казано чудесни. От Борисова решихме да отидем да видим скейтърите на Паметника, обиколихме и пак до лилиите (дето ги нямаше) в Борисова. През Лозенец до градинките зад Хилтън (планът беше Южен парк но до там така и не стигнахме). Изпратих я към спирката (като по пътя засякох Пламен Тонев, който настояваше да се ходи на бънджи) и звъннах на Ива. Трамвай 9 и бях у тях да я видя. Въпреки че я сгащих с маска на лицето, ми се израдва :). Кучето и също – даже прекали. Пацо каза, че ще е в дартса, та се засилих натам. Прекарах сигурно 3 часа там и май взех да си улавям грешките. Чух и готини историйки от международни състезания, различни тактики на игра, както и редица простотии :). Едва си стоях на краката на спирката към 21:10. На всичкото отгоре дойде точно онова миниатюрното и вечено претъпкано 94 – жива подигравка. Маршрутката също беше пълна, но успях да поседна. Фантастико. Дома. Пощата. Сън.