Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
April 4th, 2005 by Valery Dachev

За една година…

04 Април 2004. Нощ е. Автобус със спящи български деца излиза от пътя и пада в придошлата р.Лим в Сърбия. Фактът, че автобусът не потъва веднага спасява много от децата. Някои деца се удавят. Други така и не бяха открити… за една година. За една година няма виновни. За една година никой не разбра какво точно се е случило. За една година най-големи си останаха заслугите на сърбите притекли се на помощ. За една година никой не направи нищо значимо. А сега разбирам, че една година по-късно застраховатите се опитват да минат метър за сметка на загиналите деца. Година по-късно пътувам в 280 и минавам покрай Националната следствена служба (НСС) и виждам автобуса… проснат на една страна, полу-завит с найлон… символ на бездействието. Ръжда и мълчание за обгърнали седалките – мълчаливи свидетели на глъчката, на трагедията и забравата. Какво всъщност се промени за тази една година, освен че новинарските емисии отделят по 5 мин., за да ни припомнят? Всъщност… за една година забравихме…

Моите съболезнования на близките на и моите съболезнования за държавата, в която са се родили…

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: