Valery's Mlog

Още вчера бях нарочил деня за оцветяване. Стандартното начало: слънцето пак си просеше взривяването. Липсват ми мрачните есенни дни, роса навън, мъгла… просто предразполага към сън. Баня, пералня, работа и отлетях. Опасявах се, че ще закъснея, но подраних с 10 мин.. С Ива се затикахме в клуба на СДС в Лозенец, за да ме прекараме около 3 часа на дартс и билярд (в последното време подозирах, че топките бягат от джобовете, а взех и двете игри) в компанията на колички, чипс и приказки за… всичко. Отскочих заразя чисто новичкия и компютър (йък – розов фон) с Yahoo Messenger и ICQ. Към разходката на кучето се присъедини и Весето с нейния малък звер – подходящ момент да се заизнижа към Студентски град, че да има и за друг път :). Не знам защо трябваше да почувствам петите си като премазани за едното никакво прекосяване на квартала. Затвърдих мнението си, че “София хич, ама хич не ме кефи !”, но пък се прибрах удволетворен, че съм направил нещо различно за последните няколко дни. Следващото разкрасяване се предвижда в четвъртък с ретро парти в Строежа. Отдавна не съм се вяскал и подозирам, че персоналът вече ни е позабравил простотиите :-P.

Когато веднъж бяха лъснали асаньорите от всичките надписи по тях, на края на деня с призив лъсна и следата на първия маркер докоснал блестящата повърхност на тапицерията: “Да започнем начисто !”. Утрешният ми ден смятам да започне “на цветно” :D.