Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
March 14th, 2005 by Valery Dachev

Корпорацията

Малко се учудих, когато вчера Пламен ме покани на прожекцията на документалния филм “The Corporation“. Събитието се проведе в Red House за скромното едно левче…

Не са много нещата, които бях чувал за анти-глобалистите и възгледите им преди тази вечер. Филмът конкретно засяга зараждането, развитието, влиянието и последствията от големите корпорации. За два часа и половина разбрах някои факти (и причините за тях), с които въобще не бях запознат – водната криза в Боливия, сделките на IBM с Третия райх, скандала със синтетичния хормон rBGH и т.н. и т.н…

В гимназиалните ми години ме убеждаваха, че светът се ръководи от някаква световна масонска организация. Не казвам, че не съм вярвал. Но, както и сега, подхождам с известна доза скептицизъм и само частично доверие в тези думи. Повярвах обаче в едно: корпорациите в този им вид (в който са представени и евентуално такива, каквито са) са във вреда на човечеството. Бях писал преди време за егоизма и че той движи хората. Доколкото корпорациите са изградени на базата на и за капитала, ръководното тяло на една корпорация се движи от собствения му интереса да запази поста си, а това става като задоволява интереса на акционерите да пълнят джобовете си. Корпорациите са начин за бягане от персонална отговорност (така са замислили) – липса на такава от страна на управляващите я, и от от друга страна – на акционерите и пред обществото. Въпреки това тези организации се третират като личности в някои от правата си, но не и като отговорностите си – нещо като своеобразен firewall, anonymous proxy или…

Във филма стана въпрос и за промиването на мозъци от корпорациите. Склонен съм да приема и самия филм като опит за промиване на мозъка… било то и от натрапени предубеждения. ??ли пък като нещо въвеждащо в света извън “корпоративната Матрица”. Сетих се за книжката на Виктор Пелевин – “Generation П“, за света изграден от реклами, от телевизия.. въобще от медии… и идеята, че който държи тях, държи нас. Шокът идва, когато рухне…

Не съм човек на крайностите: не вярвам, че нещата никога не са черни или бели. Не може всяка част от света да е нечия собственост. От друга пък не мисля, че всичко ще е като в абсолютната утопия – обществена собственост и всеки работи за общия идеал. Може би просто човечеството трябва да е една голяма корпорация, в която всички са акционери, а целта не е трупане на капитал (просто защото светът е капитал), ами благото на корпорацията. Просто хората се нуждаят от подходящата залъгалка – нещото, което едновременно да удволетвори егоизма им и да им даде стимул да работят. Уви, и капиталистите и анти-глобалистите дърпат всеки към своята крайност, а това всъщност ни държи на едно място. Гледах преди няколко дни предаване за малки еврейски общности (чието име, уви, забравих), които представлявали преди години едно малко мини-комунизъмче, а историята за постепеното им съсипване е просто повторение на световната история в един малък мащаб. Казват, че да се поучи?? от гре??ките си е възможността да ги разпознае??, когато ги допусне?? отново…

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: