Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
March 1st, 2005 by Valery Dachev

Мартенщини

Хванали са ме е нещо еуфоричните… още от вчера, когато с Драго отидохме на пазар. Тръгнал съм да честитя Баба Марта на всички (но не успявам, така че всеки трябва да се чувства поздравен) и си търся някой именник (по народния календар, защото по църковния е на 14ти) да се натреса :). Уви, март месец настъпва по обичайния си начин. Хората казват, че бил женският месец, не само защото има дата като 8ми март, ами защото бил капризен и непредвидим. Вчера беше невероятен клинч. Решихме, преди да хукнем по мартеници по-сериозно, да се забием в някое топло кафе. Докопахме се до Mediterranean (намира се в същото дворче мисля като Mamma mia зад пазарчето по Графа) – много приятно местенце (а и сладкият разговор със сервитьорката допренесе допълнително за уюта), хапнахме банички с боза (ммм…. приятен повод Драо да си загуби парите :/) и с мощ неземна заобикаляхме сергии в търсене на нещо изтрещяло. Цените, естествено, бяха безбожно издути, а изборът беше добър – от най-класическите мартеници в малки и гигантски размери, през почти всякакви мартенски плодове, зеленчуци, животинки и гадинки (“Това какво е ?”… “Ами… нещо между куче и хипопотам.”… “Ахъм, актът сигурно е бил ужасяваща гледка!”) до джунджури без всякакъв аналог в ежедневието, та даже и в неежедневието. Има една фирма, чиито служители се размотават с огромни шапки на червени и бели ленти, но се оказа, че шапките са запазена марка на фирмата и не се продават :(. Най-свежата идея беше да купим бели и червенйи прашки от по 2 лева, но няма как да се носят едновременно и да се виждат… така че стигнахме до варианта с бели кюлоти и червени прашки върху тях. Е, не го реализирахме от срам да купим бельото (понякога и на това съм способен)…

След като се прибрах, прочетох документите, които бях оставил да се теглят, установих, че идеята ми да придобия двойно гражданство няма как да се реализира и тогава наистина ми стана тъпичко… То си пролича де. Още повече, че от някои места получих повече подигравки, отколкото подкрепа, а за мен си беше важно. Както и да е… мина ми… както всяко друго нещо.

Следваха довършителни работи по едно ново (този път българско) web магазинче, точно преди голямата вълна от работа. После пък по средата на кафетата с Мира и Пив ми се обадиха, че достъпът до машианта ми е отрязан. Грешката си е моя – трябваше да я платя навреме. Уговорих отпушването на достъпа и тази сутрин излязох и уредих въпроса. Навън е наистина студено. Отдавна не ми бяха измръзвали така ръцете, а те са ми може би най-чувствителната зона в това отношение. И без това кашлицата ми не спира някъде от шотовете с Велин насам. Сигурно съм изпил една казанлъшка заплата чай за цялото това време, но явно не това е начинът. Във всеки случай, смятам да не излизам много-много тези дни (макар че май ще ми се наложи).

Нещо интересно, за което Йовко ме подпита вчера и днес видях реализацията му е open-culture.net – до известна степен наследник на urbanstyle.org и My Life Without Me (2003) преди няколко часа – филмче за преосмислянето на живота преди смъртта. Историята за едно 23-годишно момиче болно от рак е поднесена без баналният излишен драматизъм, а някак спокойно, обикновено… Не съм от претенциозните зрители, нито пък голям филмов критик, но бих го препоръчал….

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: