Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
February 20th, 2005 by Valery Dachev

Самопочистващият се град

Не знам защо, но някой си мисли, че този град се самоизчиства. Кочината в Студетнски град не изчезна след края на драмата с буклука на София. Още тогава силният вятър развя сметта из градинките. Оказва се обаче, че няма кой да ги стопанисва, а и от ДИТЦ не си направиха труда да разчистят кашата. Те и в ежедневната си работа явно не си дават много зор – работата им е да изхвърлят съдържанието на кофите, но на никого не се прегърбва да посъбере разнесения от кучетата буклук. Яд ме е, че нямам цифров фотоапарат, за да направя няколко снимки. Срамно е като за София, а камо ли като за България… Вярно, че и студентите въобще не сме стока в общия случай, но тоя район се превръща в истински символ на мизерията.

С някакви такива мисли излизам от къщи напоследък. Всяка вечер сме с Явор. Вчера все пак се изсипахме с Мира и Поля в “Сърцата”. Беше забавно и не липсваха глупости. По някое време дойде и Радост с компанийката си, а за капак и Дани. Постудувахме на “Манджа Стрийт” за бургери и банички и се прибрахме. Гални беше събрал малка сговорна казанлъшка олигоагитка, която остави в мои ръце по средата на пиянския си делириум и забегна някъде по купони. С двамата останали Драговци обсъдихме нещата от живота, комплексарщината, щастието, възмущението и т.н.. Заспах към 2-3, за да се събудя няколко пъти през нощта от нечие досадно хъркане и отново към 7. Теглих си един душ, една майна и седнах да посвърша малко работа. Оказа се ползотворно. Вечерта протече на извънредна среща на #metal, където си побъбрих с полу-интересната компанийка там. Барманът на “Под бора” продължава да ме гледа леко лукаво и подозрително.

Докато изпращахме Дени и Светла, с Драго успяхме съвсем малко да си поговорим за отношенията си с хората, които ни заобикалят (било то буквално край нас или в Интернет). Изводите не бяха особно приятни… особено за мен. Прибрах се по някаква причина страшно вбесен и си го изкарах на Мира и Галин едновременно, като просто не говорих особено и не се усмихвах… И сега не съм много добре. Още се опитвам да изясня причината, но определено не съм в най-комуникативното си настроение.

Comments

3 Responses to “Самопочистващият се град”
  1. Аз пък съм един организиран, ум да ти зайде… Ако почне?? да взема?? пример от мене, най-много да си докара?? някоя болест на нервната система :)

    (п.с. моето пракрически е почти безграничен ентусиазъм да вър??а нещо, и изобщо нещата да се получават и да работят… Т.е. практически е хаос на много високи обороти :) )

  2. Е, сега ще каже?? и че съм организиран и вече ще ти идвам нагости с аптечката :).

  3. А, че си дезорганизиран, не отричам, просто не искам да ме взема?? за пример, че сигурно ще стане още по-ло??о :)

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: