Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
February 7th, 2005 by Valery Dachev

Отново преумора

Става ми навик да блогвам ден по-късно. Става ми давик и да ставам рано – биологичният ми часовник се е настроил на такава вълна. А и мразя слънцето сутрин – влиза почти безпроблемно в стаята ми. Трябва да направя нещо И по този въпрос.

11:10: Вече бях във Фреди. Малко по-късно дойде и Катя – орхидеята, която бе създала моето #metal каналче. Тъгата и ни запозна, но създаде страхотно приятелсто. По една или друга причина не бяхме се виждали вече година и имаше толкова да си разкажем… и остана толкова много за казване. Надявам се скоро (този път не след година) да се видим отново и да мога да и отделя малко повече време.

13:15: Galaxy. Не бях стъпвал отдавна там и имах нужда да разтоваря. Имах време да позагрея на дартса преди да дойде Драго и мисля, че задобрявам В неделя има турнир в Sofia Land и май-май ще го посетя, за да се порадвам на Добрите :). Драго е калитко – с две хвърляния успя да ми натрупа 200 точки (3 тройни 20ки, 2 двойни и още една единична), а повечето от останалите сектори запълни с двойни и тройни попадения. Започнахме да отчитаме резултатите си. Равносметката от вчера е 8:3 в моя полза. Един от малкото случаи обаче, когато Драго не псува машините на излизане.

16:00: Вече сме на Попа. Причакваме малко народ за поредната събирачка на канала в Бора. Появи се и малкото Бени. Не е истина как ни се радва това момиче :). Дойде и Пацо (нещо необичайно за специално тези срещи). Не липсваха и други нови хора. Беше лудичко (естествено, пак има снимки и клипчета), но с Пацо и Драго побързахме да се изнижем преди да са ни изгонили. Явно вдигахме прекалено много шум – нещо, което и на мен не ми понася особено. Просто някои хора са твърде гръмогласни.

18:30: След ставащите редовни пици в XL се затикахме към Пилони на някаква друга събирачка. Постудувахме малко. Дойдоха някои познати, някои нови хорица и се затикахме в заветната пицария Италия. С Драго не стояхме дълго – може би заради преумората към 19:30 се чувствах сяках е полунощ. Ужасих се при мисълта, че трябва да прекримпвам един кабел и да настроя компютъра на Aquarius. Исках просто да се прибера и да се наспя.

По някое време: бях се прибрал и установил вкъщи (т.е. свърших каквото имах да свърша). Подозрително нямах Интернет. Тия дни ползвам такъв от машината на Кунчев, а тя ту се губи, ту се появява. Митака сам се оплака, а пък аз я бях настроил. Първоначално си помислих, че проблемът е в мрежовата карта, но в логовете нищо не се казваше по въпроса. Оказа се всъщност, че някой нелегален си е сложил неговия IP адрес и попрецаква нещата. Явно трябва освен DHCP и RIP да пускаме по някакъв начин и статични ARP записи по клиентските машини. Закърпихме нещата, като сложихме на машината му друг IP адрес и започнахме да слухтим, за да видим дали няма да се издаде. Е, май се издаде. Тази вечер ще има спешно събрание на УС да обсъдим изключването на входа на ХТМИ от мрежата. Аман от мизерии. Крайно време е и да сложим защитата по IP/MAC адрес, за да ограничим злоупотребите. Вчера започнах и структурирането на новата система за администрация, а тази сутрин вече прописах и код. Уви, не знам кога ще е готова. Хубавото е, че имам доста готови класове от магазина, които смятам да взаимствам.

Естествено, като си оправих нета, трябваше да ми се поскапе настроението. Може би беше заради сърцебиенето, което получих от многото кафета през деня, но навътре приемам сякаш дребни неща. Чух се с Мира. Беше някак адски сдържана с думите си, а искаше да говорим нещо. Явно ще е днес. После пък Полина за втори пореден ден са я хванали некомуникативните и все едно говоря си говоря сам. Не че не ми се случва по принцип, но поне да знам… Предполагам, че проблемът не е в мен (съдейки по блога и) и не искам да се бъркам, но ми липсва…

Нощес никак не можах да спя. Тия кафета ми се отазиха страшно зле. През по-голямата част от нощта бях в някакво междинно състояние на унес. Събрах най-много 3-4 часа сън, в които сънувах лодка… Може би това е нещото, което ще ме успокои. Като се постопли обезателно ще нахълтам с нещо такова в язовира край Казанлък. Стига да си намеря лодка ;).

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: