Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
February 3rd, 2005 by Valery Dachev

Нещо сбъркано

Първо, честито на патерици на всички празнували ! :-P

Мисля си дали несправедливостта в живота идва от неговото зачеване или от това на света. Голямата част от времето си тези дни изкарвам с Мира и съм стра??но благодарен за това – един от най-близките хора, които имам. Проблемът е, че, както самата тя каза, не е вече тази усмихната, жизнерадостна Мира, с която се запознах преди време. Онова същество с название “Петият сезон” (любовта) е заключено някъде. Може би в ??кафчетата, където съхраняваме писмата и. Понесох част от тъгата и. Несправедливо е наистина, когато животът мачка толкова искарени, нежни, чисти създания като нея, докато превърне ентусиазма в отчаяние. Хареса и идеята да блогва. Не знам наистина какви неща ще пи??е там, но на дали ще са същите цветни приказки, които огряваха отдавна изтрития и сайт някъде из hit.bg. Добрата новина е, че бе приета на едното интервю и сега дружно се опитваме да уредим всички документи за евентуална работа по специалността. Тя мечтае за това. ??ска ми се да и покажа, че някои мечти се сбъдват. Уви, не мога да влея в нея този оптимизъм, който бих искал… Явно е бил прав този, който е казал, че, за да убеди?? другите в нещо, трябва да убеди?? първо себе си.

Вчера се проведе едно отвратително интервю в уж новата BHAir (мисля, поделение на Balkan Holidays). Отвратителни хора. Отидохме в офиса им малко преди обявения час в 9 сутринта. Студ на бучки. Малко се повъртяхме докато намерих входа. На втория етаж ни посрещнаха две не много дружелюбни женици. Кандидатките настаниха в някаква стая на инак големия и все още необзаведен офис, а аз останах да чакам Мира на канапето във фоайето им. Троснатия глас на една от служителките изцепва: “Ще ви помоля да напуснете офиса. Това не е чакалня !”. Облещи очи, но излязох на стълбището на етажа, точно пред входа на офиса. След малко уточниха, че имат предвид да се изнеса по-далече. Егати отно??ението, а можеШЕ някой ден да съм им клиент. Слязох пред входа на сградата. Не можех да отида никъде, тъй като телефона на Мира бе??е останал в мен (защото всички били накарани, не помолени, да “разкарат” телефоните си). Наистина бе??е студено. Влязох пред портиерната. Слава Богу, той няма??е нищо против да постоя там. След малко дойде майката на едно друго момиче от Бургас. Раздухме доста. Цялата наистина мъчителна драма горе продължи около 2 часа, а отно??ението на хората там е било под всякаква критика. Не знам с какво интервю са подбирали персонала в този офис, но не – не смятам да се срещам пак с тази компания по какъвто и да е повод. Част от българския манталитет ли е да отказваме всякакви (потенциални) клиенти, като изкарваме проблемите си върху тях ?

Нещо оперделено куца в тая компания… в тая държава… в тоя живот.

Comments

5 Responses to “Нещо сбъркано”
  1. Животът ни мачка, когато му позволяваме, Валери! А нежните създания ги мачка по-лесно, защото по-лесно му се оставят. А пък приятелите са за това – да те побутнат, когато трябва. Света изглежда по-хубав извън черупката. Всеки има своите черни моменти. Сигурен съм, че ти идват поне няколко идеи, които могат да я накарат да се усмихва по-често… а пък след това е по-лесно…

    ??змъкнах се от последния си момент на нихилизъм знае?? ли как – казах си един ден, че ще направя нещо хубаво за някого – ей така без причина – без да ми пука какво ще си помисли или какво ще ми струва. Без да очаквам нищо в замяна. ?? някак си… започнах да получавам повече… Намерих една купчина истински хора и приятели покрай това. ?? определено не бе??е просто съвпадение на обстоятелства.

    По дяволите, все трябва да има начин Мира да се заусмихва лъчезарно, нали? Накарай я да направи нещо за някого, за теб, нещо дребно… Обикновено е достатъчно… да се почувства различно…

  2. Да ти кажа, тоя подход го практикувам може би от 3-4 години. Преди това не бе??е така, но има??е някои подобни постъпки от страна на други хора, които ме промениха. Може би е някак взаимно. А тя е имено от хората, които правят каквото могат за тези, които обичат. Приличаме си адски много (може би защото и тя има??е пръст в промяната ми). Тъжное обаче, когато вижда??, че каквото и да прави??, не може?? да промени?? това, което прави хората край теб тъжни. ?? все пак, като дойде пак около 14ти, ще я накарам да ми направи мусака :).

  3. Това с неуспехите е временно явление ;)

    А с идеята за муската направо ме срази! Аз никога не бих се сетил, но го оценявам по достойнство! :)

  4. На мъжа му трябвало 70 (69 + 1 мусака) ! :)

  5. Винаги съм знаел, че си поет вътре в ду??ата си ;)

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: