Valery's Mlog

Докато четях снощи бях изпаднал в състояние, в което хем си мислих че материалът е страшно малко и елементарен, хем не успявах някак да го подредя в главата си. Стигнах до записките на Сашо, които меко казано бяха неразбираеми. Вместо да тъпча на едно място опитвайки се да навържа нещата, започнах отново. И пак стигнах до там… и отново… и отново… Около 6:30 реших, че може би е добре да поспя поне малко, за да не разбъркам тотално баламурника в главата си. Сгуших се в завивките, но номерът със заспиването не мина. Кафето и Shark-ът се оказаха по-силни от умората. Въртях се и играх “Path” на GSM-а на сестра си, който временно ползвам. Може би започнах да се поунасям… дали в съня, дали просто в мислите си… но този проблясък на неадекватност бе прекъснат от алармата за ставане. Звуците на Kultur Shock, които кънтят в walkman-а ми от вече година и няколко месеца, сякаш ми подействаха отпускащо и ободряващо. Колегите засякох в барчето. Изпитът беше малко пародия на такъв, но със спеицалните предмети в нашия факултет винаги е било така. Резултатът е учудващо 5 ! :) Още на самия изпит обаче ми иззвъня телефона – някакъв тип за мрежата. Нещо не ми харесва идеята да ми раздават номера на Сульо и Пульо. Веднага след като тръгнах от факултета, Пашов звънна да ми съобщи за новите прищевки покрай магазина за мебели. После сестра ми, след това баща ми, после да се чуя с Веско… идеше ми да си изключа телефона, защото това продължи и при опитите ми да си полегна. Допълнително мина и девойката, дето и прекарвахме мрежа без мрежова карта на лаптопа. Оня ден и настроих новата машина и за два дни някой вече беше минал и спрял половината services на XPто – точно толкова, колкото да не и работят голямата част от мрежовите услуги. И с това трябваше да се занимавам. А ! И пак тоя момък от телефона – искал, освен да му пусна мрежата, и Windows да му преинсталирам. Не днес тия. Пак се опитах да поспя. Тоя път сестра ми настоя да отида до тях. Беше си събрала вече багажа с готовност да напусне Студентски град.

Пред Фантастико ме спира някаква девойка с книжки (източно-пропагандно-псевдо-религиозни) в ръце. Картинката ми стана ясна, но:

- Може ли за минутка ?
- Еми... може.
- Студент ли сте ?
- Да.
- И какво учите ?
- Физика.
- Аууу.. тогава тази книга е точно за вас !
- Така ли ?
- Ами... за произхода на материята....
- На дали ще ми помогне за изпита по Физика на Кондензираната Материя.
- ... за вечния двигател..
- Оня, чието несъществуване е пряко следствие от озновните термодинамични принципи ?
- ... за смисъла на живота...
- Явно е за философи. Минутката изтече, довиждане.

Оказа се, че багажът е повече, отколкото аз съм събрал за повече от три години и половина престой тук. Станах хамалин. Е, вече си имам телевизор и хладилник в стаята (вместо да гледам сеир на хорат през прозореца и да използвам студовете на същото място за охлаждане). Напълнихме Давидското Suzuki. А уж е товарна количка. Сняг навън. Мокър сняг. Тъкмо поподредих вкъщи и… трябваше и 305м ролка да разнасям напред-назад за евентуалното окабеляване утре. Сняг. Мокът сняг.

Както каза Бени #2 днес… ready to crash out !

P.S. Междувременно, Мирето се обади, че ще дойде нагости в понеделник за три дни :-D. Перлата на средата на черния ден, честно казано.