Докато четях снощи бях изпаднал в състояние, в което хем си мислих че материалът е страшно малко и елементарен, хем не успявах някак да го подредя в главата си. Стигнах до записките на Сашо, които меко казано бяха неразбираеми. Вместо да тъпча на едно място опитвайки се да навържа нещата, започнах отново. И пак стигнах до там… и отново… и отново… Около 6:30 реших, че може би е добре да поспя поне малко, за да не разбъркам тотално баламурника в главата си. Сгуших се в завивките, но номерът със заспиването не мина. Кафето и Shark-ът се оказаха по-силни от умората. Въртях се и играх “Path” на GSM-а на сестра си, който временно ползвам. Може би започнах да се поунасям… дали в съня, дали просто в мислите си… но този проблясък на неадекватност бе прекъснат от алармата за ставане. Звуците на Kultur Shock, които кънтят в walkman-а ми от вече година и няколко месеца, сякаш ми подействаха отпускащо и ободряващо. Колегите засякох в барчето. Изпитът беше малко пародия на такъв, но със спеицалните предмети в нашия факултет винаги е било така. Резултатът е учудващо 5 ! :) Още на самия изпит обаче ми иззвъня телефона – някакъв тип за мрежата. Нещо не ми харесва идеята да ми раздават номера на Сульо и Пульо. Веднага след като тръгнах от факултета, Пашов звънна да ми съобщи за новите прищевки покрай магазина за мебели. После сестра ми, след това баща ми, после да се чуя с Веско… идеше ми да си изключа телефона, защото това продължи и при опитите ми да си полегна. Допълнително мина и девойката, дето и прекарвахме мрежа без мрежова карта на лаптопа. Оня ден и настроих новата машина и за два дни някой вече беше минал и спрял половината services на XPто – точно толкова, колкото да не и работят голямата част от мрежовите услуги. И с това трябваше да се занимавам. А ! И пак тоя момък от телефона – искал, освен да му пусна мрежата, и Windows да му преинсталирам. Не днес тия. Пак се опитах да поспя. Тоя път сестра ми настоя да отида до тях. Беше си събрала вече багажа с готовност да напусне Студентски град.
Пред Фантастико ме спира някаква девойка с книжки (източно-пропагандно-псевдо-религиозни) в ръце. Картинката ми стана ясна, но:
- Може ли за минутка ? - Еми... може. - Студент ли сте ? - Да. - И какво учите ? - Физика. - Аууу.. тогава тази книга е точно за вас ! - Така ли ? - Ами... за произхода на материята.... - На дали ще ми помогне за изпита по Физика на Кондензираната Материя. - ... за вечния двигател.. - Оня, чието несъществуване е пряко следствие от озновните термодинамични принципи ? - ... за смисъла на живота... - Явно е за философи. Минутката изтече, довиждане.
Оказа се, че багажът е повече, отколкото аз съм събрал за повече от три години и половина престой тук. Станах хамалин. Е, вече си имам телевизор и хладилник в стаята (вместо да гледам сеир на хорат през прозореца и да използвам студовете на същото място за охлаждане). Напълнихме Давидското Suzuki. А уж е товарна количка. Сняг навън. Мокър сняг. Тъкмо поподредих вкъщи и… трябваше и 305м ролка да разнасям напред-назад за евентуалното окабеляване утре. Сняг. Мокът сняг.
Както каза Бени #2 днес… ready to crash out !
P.S. Междувременно, Мирето се обади, че ще дойде нагости в понеделник за три дни :-D. Перлата на средата на черния ден, честно казано.
Това, че се опитват да пробутват на студенти такива книжки, сигурно е до някъде обяснимо, но аз не можах да си обясня как и на мен ми пробутваха такива, след като им обясних, че защитавам докторат в областта на физиката.
??зобщо голямо веселие. Тъпотията живее и не само живее, а и процъфтява.
Най-трагичното е, че успяват. На бив??ата ми приятелка така и бяха пробутали една книжка… и то някаква лелка, която ме вика??е на “??звинетеее, г-н Къдрав, извинетеее !!!” :)