Valery's Mlog

Охх…. може би това ще си е най-издаваният от мене звук тези дни. Посъжалих сам за себе си, че се прибрах в Казанлък. Дали защото установих, че определено компанията там (въобще доколкото все още е дефиниран тоя израз) не е това, което бе??е преди. ??ли пък защото като че ли цял Казанлък е кротнал прекалено много и няма с кого да си подивея. А може би аз не порастнах заедно с останалите. Но със сигурност част от това се дълже??е на умората от рождения ден на сестра ми. Хората поостанаха до някое време. Легнах си може би към 3, а в 8 бе??е влакът към София. Не знам майка ми как успява само тъпчейки храна по чантите да мине откъм масова плътност оловото. След безуспе??ния ни опит да изтървем влака и малко странното ни пътуване (някакъв много комуникативен дядка, спорадичен сън и…. това, че за първи път пътуването не ми се стори дълго и изморително). Въпреки това все още чувствам известен дискомфорт от целия пренесен багаж. Останалото време се опитах да прекарам основно в леглото. След като си взема един ду??, ще подпитам Радост дали да не излезем тази вечер. Може би ще пропусна тука??ната версия на рождения ден на сестра си…