Valery's Mlog

Спах неприлично добре. Не помня какво сънувах, но ми беше спокойно, а това ми се случва невероятно рядко. Трудно ми е да опиша колко неприятно ми е да се налага да ставам в такъв момент. Беше 7:00. До 8:15 вече бях на автогарата, за да се намъкна час по-късно в наистина миниатюрното автобусче към Казанлък. Успях даже да се засека с една двойка, която от няколко години насам са ми страшно неприятни (главно заради двуличието им… драми, които не ми се разказват тук). Иначе пътуването мина спокойно и относително бързо. Видяхме се с Илиян за по кафе и проведох малка консултация, от която се нуждаех за SQL, а и за това какво става с компанията в Казанлък (за каквато напоследък май не може да се говори :(). Дадох своя принос в НЕреализирането на собствената ми идея да отидем до Стара Загора в Little Rock – чувствах се попреуморен. Вечерта завършихме в едно относително ново заведение за салати. Въпреки ограничения състав (аз, Илиян, Лалев и Жеко), беше весело. Утре се надявам да стане още по-весело, когато посетя занятията при Тео (бившият ми класен ръководител и основен виновник сега да се занимавам с физика) в школата по физика… :)