Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
January 12th, 2005 by Valery Dachev

Ден без име

… и денят не е без име, защото в него не се е случило нищо, а просто защото се случиха важни неща. Не е това, че въпреки късното ми лягане в 4:30 станах самоволно в 9:30, не е и защото трябваше да търча да взема парички от тук-таме, да ги дам другаде, да уредя смяната на стъклото в стаята (най-накрая) или пък да с видя с домакинката, която ми намекна, че трябва да намина някой ден през тях, за да и преинсталирам компютъра… Даже не е и защото имам адски много работа за вършене – три web магазина на главата, промени по администрацията и софтуера управляващ локалната мрежа.

Първото нещо, което ме впечатли, беше отново едно писание в блога на Йовко, скромно озаглавено За усмивките и хората – разговор, който успя да ме направи малко по-сигурен в себе си. Както отбелязах и в коментарите на блога му, четох преди години един разказ на Теодор Драйзер – “Освобождение”, който в комбинация с една разочароваща връзка крайно негативно повлия на отношенията ми с противоположния пол. Насади страх от обвързването, една прекалена предпазливост, с която нараних неприятно много хора. И всичко защото се отдадох на разума вместо на чувствата си, на импулсивността си. А последните са тези, на които стъпва всяка връзка. Ив сякаш беше главния герой на Драйзер – примирена с живота си такъв, какъвто е, с неудволетворението, което той и носи. От другата страна стоеше Йовко – критикуващ всичко това, навеждащ към самооценка. Аз ту се носех по вълните, които сам съм създал гмуркайки се в живота, ту бях в стационарни състояния на размисъл с нулев резултат. Мисля да променя това… крайностите никога не са ме очаровали. Показах този разказ на още няколко души. Харесаха го. Красиво е, наистина!

Вечерта се занесох на ИББ. Посещаемостта беше малка, но това сякаш не изненада никого. Бях подранил и използвах възможността да запиша някои неща в тефтерчето си, което се превърна в to-do. Чудех се за по-добър начин да организирам нещата в него. Листата не позволяват всичко, пише се бавно, отбелязва се трудно. А компютърът не винаги ми е под ръка. Трябва ми нещо като органайзър. Първи дойдоха Бобсън и Пейо Попов. С последния успяхме да обсъдим това-онова около студентската мрежа и начините, по които да можем да се финансираме. След малко дойдоха Васил Колев с приятелката си, за моя изненада Ники Кирчев, и Георги Гунински. Говорихме си, както за мрежата в Студентски град, така и за боклука из София, за жени, за каквото ни падне… Въпреки това се разотидохме рано.

А колко работа ме чака… не е истина просто.

Comments

One Response to “Ден без име”
  1. People are magical aren’t they?

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: