Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
January 11th, 2005 by Valery Dachev

Прераждане

10ти януари. Трябва да запомня тази дата – чувствам се прероден, пълен с енергия (е, като изключим факта, че ми се спи невероятно много). Чувствам се щастлив.

Събудих се към 9:30, но от леглото отново станах едва към обяд. Измих се набързо и замалко да закъснея за срещата, която имах с Василена по центъра. Наложи се да хвана такси. Най-накрая в дюнерите до нас имаха едновременно картофки и майонеза. Кафетата ни бяха относително кратки, а и се превърнаха в чайче с ром и бира. Кум 15 се затикахме към пилоните на НДК, където Пацо не пропусна да бъзикне някое друга минувачка, докато чакахме Драго. Трябваше да идем в офиса на фирма, която се занимава с игрални машини, дартсове и разните му там атрибути. Засякохме една групичка хора от миналата вечер, които Пацо беше навил да си купи стрелички. “Офисът” се намира на адрес ул.”Добрила” 10, като хитростта е човек сам да си сглоби стреличките чарк по чарк, за да не му излязат с 20ина левчета.

Напът към местенцето Пацо ми поскача по веждите заради глупостите, които натворих спрямо някои хора. Не че не правя глупости по принцип, но… за пореден път позволих това да стане. За около час се справихме със сглобяването на стреличките и се забихме в клуба на СДС в Лозенец, за да ги пробваме. Обикалят много очарователни създания от НПМГ там – даже Драго си хареса още последния път едно чаровно мулатче с бележник, но и с гадже. По пътя към клубчето основната тема пак беше Плин – ту приятно да чуя нещичко за нея, ту се спичах от това, че не го чувам от първа ръка. Изиграхме доста игри. Пацо има да черпи, че му взех две :)

Прибирах се сам. Мислих си много… получих SMS в автобуса от Деси, която позабрави миналата седмица да се обади. Бях се почувствал позабравен, но сега ме чакала в чата. Прибрах се и заварих освен нея, още едно момиче – Йоана, което от няколко месеца не бях чувал и… и… най-неочакваното – писмо от Плин. Отсвирих всичко останало, невероятно писмо, наистина. Винаги съм се учудвал на способността и да пише толкова чувствени, толкова задълбочени неща, а на фона на това се виждам като някой безчувствен и повърхностен тип… Не знам. Може би не мога да се изразявам като хората. Ставам все по-неграмотен. Въпреки това, писмото ме разчувства адски много и, ако не беше Галин да ми говори пак концептуални работи от живота, сигурно щеше да ме насълзи. После я засякох онлайн. Бъбрили сме си… до никое време. Идеята всичко да започне начисто, да загърбим миналото и да гледаме към бъдещето си ми допадна особено :-D. От вчера съм един адски щастлив човек…

Тръгнах да ставам малко по-организиран – записвам си :-D. Явно трябва и финансите да започна да си водя, че не е на добре тая работа…. Положението е много тежко, но предстои да поотслабне ! :)

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: