Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
January 2nd, 2005 by Valery Dachev

Нова Година – нов късмет?!

Честита Нова Година ! Ще ми се да е някак по-различна от старата – мисля че за всички беше страшно напрегната, особено към края. Не знам причината, но не ми харесва. За мен беше буквално тежка – изпълнена с проблеми във всякакъв аспект, всякакви драматизми… Все си повтарям, че за доста от тези неща е излишно да си късам нервите и май ще го приложа на практика. :)

29 декември 2004, 21:20, Централна Гара София: Влакчето потегля. Тъкмо са пуснали тока по вагоните. Успях даже да видя и девойките, с които предстоеше да пътуваме до Добрич, а и психарите, които явно пътуваха до Своге. Русо ангелче пътуваше в съседното купе. Установиха се няколко много важни факта: ангелчетата пътуват с БДЖ, ангелчетата пушат, ангелчетата заглеждат руси психопати (за мен иде реч!) и изчезват, когато русите психопати заспят. Установи се също, че някои руси психопати в някои моменти са прекалено срамежливи, за да се запознаят с някои руси ангелчета… Ох, стига глупости! :) Беше обаче едно изключително странно пътуване – девойчетата, с които бях учиха някакви много странни работи от типа на “Ядрена електроника” (на някого това да му говори нещо ?!), а в лекцията, която беше останала отворена четях за приемане на лекарства съпроводено от провеждане на ток през тялото !! В общи линии схемата и обяснението към нея приличаха на наченки на електрически стол :). Да не говорим, че, докато спеше, едното момиче заемаше такива пози, че ме беше срам да я погледна. Някакъв пък тип (около двата мета) се качи на Горна Оряховица и… сякаш сънува бели сънища – то не бяха охкания, не бяха пъшкания, не беше едно въртене, не беше чудо… само на тавана не си качи краката.

30 декември 2004, 06:27, Гара Добрич: Галя ме причака – хич не и беше лесно да стане толкова рано и сама намрази идеята си да направим изненада на Плами по това време. Резултатът обаче беше добър – нахлува в кафето (в което изпреварихме персонала) и тръгва да се кара на Галя, вижда ме и онемява… 5 минути гушкане и повтаряне на “Мале!”. Изкарахме целия ден страшно приятно заедно. Дължа извинение на всичките в Добрич, на които не се обадих, но друга беше целта на идването ми и се надявам да ме разберат… Със сигурност обаче ще компенсирам!

30 декември 2004, 18:00, Автогара Добрич: Хващам си маршрутката към Варна… По време на престоя си там се запознах със страшно готини люде и като цяло се радвам, че направих фокуса да се затикам чак до Варна. Естествено, нямаше как да не настане някой спек и някои хора откровено ме разочароваха с това, че наистина оправдаха очакванията ми (колкото и да не ми се искаше). Здраве да е, други копенсираха! Искрено благодарен съм основно на vaso, който приюти купончето примирявайки се с мизериите, които натворихме. :) Кефя се и на останалите, с които си изкарахме наистина добре, особено из нощна Варна в първите часове на Новата Година. Радвам се изключително много и на това, че успях да се видя и с Рос, с която срещите ни винаги са били доста интригуващи. И пак съжелявам, че не смогнах да се обадя на всички, а само с тези, които са ми по-близки напоследък…

01 януари 2005, 21:20, Гара Варна: Четирима психарчета се качват на влакчето към София. За първи път спах относително добре във влака. Беше приятно – никой не посмя да влезе при нас, а даже татенцето от вагон-ресторанта не викаше “Сандвичи, безалкохолни, бира…” минавайки покрай купето ни – явно си имахме всичко.

02 януари 2005, 09:17: Студентски град: Ще приключвам с туй блогване, че… просто е крайно време да приключа! :)

Comments

2 Responses to “Нова Година – нов късмет?!”
  1. Леле, това си бе??е ВЪРХОВНА НОВА ГОД??НА! Бяхме с компания (8 малки и 10 големи) на хижа на Даулите (до Карандила – Сливенския балкан). ??ма??е много сняг – зимна приказка, прелест! Правихме снежен човек, мерихме се с топки, пускахме се по една писта със ??ейна… А в хижата има??е голяма камина, мн. романтично :) . Компанията бе??е стра??но готина! Едната вечер играхме на филми (с мимики и жестове) и малките скъсахме големите :D. За НГ бяхме взели доооста фойерверки, тропнахме едно дунавско и после… ходихме 2ма мъже и 6 жени/момичета (+ един много сладък голден ретрийвър) на разходка из гората. Почнахме да си разказваме вицове, а единият от мъжете е просто невероятен разказвач и актьор… както и другият, де ;), ама първият е най-забавният човек, когото познавам! Просто сме се пръснали от смях! Като се прибрахме (към 4), седнахме до камината (останалите си бяха легнали) и 2 часа слу??ахме вицове… 2 часа истеричен смях :)). Такъв човек с такова чувство за хумор.. просто… дарба! В мен бе??е произведено огромно количество хормони на щастието и просто се чувствах на 7мото небе. Това нещо ме държа и следващия ден, calculate… Абе, просто супер!

  2. Хех… я го кажи кой е тоя, че да го гепим и ние за следващата ни Нова Година ? :-P То не е ли малко хладничко в Балкана по това време ?

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: