Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
December 23rd, 2004 by Valery Dachev

Умора

Тежък период. Във фирмата се опитваме да приключим проектите за двата магазина, по които работим, за да можем да си вземем паричките (от които явно всеки има нужда) преди Нова Година. Като че ли усещам, че аз съм най-нагърбен от цялата работа. За капак много обичам някоя патица от клиентската фирма да ми обяснява, че нищо не е свър??ено, защото някакво си тестче не било променено. Сгънах я набързо с няколко по-пиперливи фрази и млъкна. Не ми говоре??е три дни след това… На следващия ни разговор пак се опита да говори на въпреки и резултатът бе??е същият. Зарекъл съм се да се откаже да комуникира с мен (с надеждата да се появи някой компетентен, който да го прави).

Вчера имах доброто желание да поработя и да си легна, но Мирос дойде нагости и откарахме до 1:30 в разговори предимно за нейната връзка, а и за отно??енията в една такава. Обърнах поредния Шарк и към 2:00 започнах да работя отново. Междувременно си побъбрих с Полина – както обикновено от най-големите ми глупости до по-сериозни работи (основно миналото, отно??енията ни, живота ни…)…. ?? така до към 7:00. В 7:30 архивирах всичко изработено и го пратих на Тодор. Нямам доверие на звъненето на GSM-а, така че издух колоните и “echo ‘cat /dev/urandom > /dev/dsp’ | at 10:00” и заспах…

Събуждането, естествено, не бе??е от най-приятните, но поне бе??е ефективно (като за два часа и половина сън). В 11:00 имах среща с Драго, за да станем част от новогоди??ната истерия с подаръците, а и да убием с простотия хората по улиците (много ни се хилиха :)). Причаках го “Под бора”, където барманът ми се хили много лукаво (може би защото всеки път се появявам там с различни хора, предимно момичета) и ми е проговорил на “ти”. Направихме няколко курса между Попа, Пиротска и О.Ч.З. и най-накрая избрахме разни готини нещица. В пощата (където пък засякохме Камето с една нейна колежка) ни заговори някакъв възрастен:


– Какво е това “ала-бала” ? Българска дума няма ли ?
– Еми сигурно има.
– Кажи “горе-долу”. Ние трябва да сме българи ! Да съхраняваме българското. Те ни го откраднаха. Окрадаха ли ни ? Защо не станете членове на на??ата организация за защита на българското… (или нещо такова)
– Ние нямаме 18 ! (послъгахме, но нали съм си младолики – не ни личи)
– Нищо, това няма значение…

Обясни ни как българите се поздравявали почуквайки се с глави и раздаде някакви листчета – учудващо не бяха рекламки на никаква организация, ами не знам си кой бил, от не знам си кое село в коя ни??а на България, но лекувал дистанционно независимо от географската точка “със силата на Бог”. Не че имам против общителността, ама… такива хора трябва да ги лекуват.

Слязохме в Galaxy Bowling Club да поиграем дартс. Боже, колко мъка има по тоя свят – много хубави девойки плъзнали днес из София, та и там в частност. Та… естествено, пак дартсът играл за мен, стреличките щото били мои, аз съм бил “калитко” (и още някои интересни епитети, на които само Драго е способен). 7:1 за мен…. loser ! :P

Та… прибрах се, хапнах у сестра си, поспах няколко часа, та смятам сега пак да хапна и да се залавям за работа. Съвсем си обърках жизнения цикъл… :P

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: