Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
December 13th, 2004 by Valery Dachev

Какво да си мисля и въобще да мисля ли…

Както бях отбелязал по-рано тук нейде, колкото повече му мислиш, толкова по-кофти ти става. А обикновено хората мислят, за да си обяснят нещо и някак да заживят по-спокойно. Забелязвам обаче, че хората край (а и в) мен сдухват с размислите си и, в опитите си да намерят решение на проблемите си, все повече задълбават в тях. В по-глобален мащаб, човечеството като цяло си поставя не по-малко въпроси отколкото преди всичките открития, които е направило. Просто са различни, а отговорите – все по-трудни. На всичкото отгоре с атеизма си се е лишило от винаги подходящото обяснение с божественото/неестественото (всъщност това е нещото, което е придвижило хората напред).

За няколко дни успях да пообщувам с някои значими за мен хора, благодарение на които осъзнах, че не всичко зависи от моето отношение към тях, което ме кара да се чувствам някак безпомощен. Просто, макар отношението ми към всичките да е кажи-речи едно и също, резултатите са различни. Като се започне от хора (Саша), с които се познаваме от невероятно дълго време без да си имаме каквито и да било проблеми помежду си, с които обсъждаме всякакви теми; мине се през тези, които те забравят за по някоя друга година (Надя), а после твърдят колко близък човек си им; други (като Кали :)), които буквално за дни ти стават страшно близки сякаш се познавате с години; и се стигне до такива, с които, след доста време трупане на доверие и крепене на отношения, всичко се проваля (Стефи)…

Лошото е, че не обичам да губя хората около себе си, а то така се получава…

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: